„Слави Трифонов спадна, затова ГЕРБ се оказа самотен на първото място. На сметката на Слави Трифонов се записа невъзможността да съставят правителство. ГЕРБ не расте, конкуренцията му е спаднала. При ГЕРБ ще има ефект на махолото“. Това каза социологът Първан Симеонов. Социологът смята, че президентът Румен Радев в момента е създал своя политическа мрежа и целият политически процес се завърта около него.
„Това е шанс, но и предизвикателство. От времето на Борисов преминаваме във времето на Радев“.
„Тук има два подхода. Старомодният на БСП, които казват „те ни цепят“. Другият е на ДБ, които казват, че те са техни потенциални партньори. ДБ са осъзнали един от най-важните уроци на съвремието ни - бъдещето в политиката е в мрежите, а не в монолитните и йерархизирани структури. Може би ДБ силно ще пострада от появата на Кирил Петков и Асен Василев“.
По думите на социолога е приключил най-яркият етап от съществуването на ИТН.
„Те вероятно ще запазят позиции, но падането може да е свободно, защото нямат твърда основа, нямат структури. Хората могат да се влюбят в други. Не ми се вижда, че Слави Трифонов, Кирил Петков, Асен Василев са явление от онзи мащаб на Сакскобургготски и Борисов“.
Първан Симеонов поясни, че в последните седмици т. нар. партиите на статуквото отново са започнали да звучат като приемливи опции.
„Огромната грешка на протестните партии е, че надцениха революционните желания на българите. А се оказа, че българите дават сложен ребус, който трябва да се решава с диалог“.
„Обществото в България се разделя на хора, които имат отношение към ваксините, и на хора, които нямат такова. Не са малко хората у нас, които имат имунитет и то от преболедуване. Около 2,5 млн. българи са прекарали вируса. Има 1,3 млн. завършили цикъла на ваксинация. Това означава, че имунитетът у нас не е малък. Групата, която казва, че няма да се ваксинират, включва млади хора и хора от по-маргинализирани слоеве, тоест онази част от обществото, която поради социална предразположеност не може да развие култура на превенция“.
По думите му социалната структура на обществото обуславя проблема – много голяма разслоеност, много голяма маргинализация, а това обикновено води до безпросветност.
„Последицата е ниското доверие във властта. Но това е последица от начина, по който живеем. Когато се живее в общество на бедност, това поражда постоянно ръмжене към системата. Когато тази система ти каже да се ваксинираш, ти ѝ казваш да си гледа работата... Колкото повече казваме на обществото, че е тъпо, толкова повече се влошава проблемът“.
