Недопустимо е с решение на Народното събрание временно да се спира изпълнението на установени от Конституцията и развити в законите правомощия на президента, на изпълнителната власт, включително и когато Министерският съвет е подал оставка пред новоизбрания парламент, на други държавни органи, установени от основния закон и на съдебната власт.
Това тълкуване на основния закон даде Конституционният съд, съобщава lex.bg. Повод за него бе мораториумът, който 45-тото Народно събрание наложи над определени действия на вече подалия оставка пред него кабинет „Борисов 3“.
Целта, с която беше взето решение на парламента, беше да спре правителството в оставка да раздава концесии и да назначава хора в администрацията и в регулаторите. На практика обаче то имаше и много други последици. Една от тях беше, че блокира всички назначения на съдии, прокурори и следователи до избор на нов кабинет или назначаване на служебен.
КС беше сезиран от депутати от ГЕРБ. Освен задължителното тълкуване на Конституцията, те поискаха съдът да отмени и самото решение за налагане на мораториума. То обаче отдавна не действа и днес КС е отклонил това искане.
В основата на тълкуването, дадено днес от КС, стои принципът за разделението на властите.
„Изпълнителната власт е самостоятелна област на държавното управление и в ценностен аспект нейната функция е толкова ценна, колкото и на останалите власти. Тя е независима да взима решения, основани на закона и на нейната собствена воля. При незаконосъобразни актове от страна на изпълнителната власт съществуват процедури по тяхната отмяна, но това не може да става по начин, който да подчертава върховното положение и политическото предимство на парламента в структурите на властното разделение. Следователно от особена важност за гаранцията за правото е да се намери този необходим конституционен механизъм, който да позволи на законодателната власт да контролира изпълнителната, без това да води до ограничаване на правомощия и до блокиране на възможностите за самостоятелни решения“, обясняват конституционните съдии.
Те изтъкват, че ако Народното събрание счете, че управленската преценка на правителството не съответства на изразената от него воля и надхвърля параметрите, зададени от политическата ориентация на парламентарното мнозинство, той може във всеки момент да постави в ход механизмите на парламентарния контрол. „Парламентарният контрол и политическата отговорност на правителството пред парламента оказват влияние върху упражняването на изпълнителната функция на правителството, но без да премахват неговата самостоятелност или да ограничават правомощията му“, подчертава КС.
Той разяснява подробно и че правителството в оставка има същите правомощия като всяко друго.
В решението се напомня, че с конкретните си конституционни законови правомощия всяка власт балансира останалите. „Установеният от Основния закон предел на взаимодействие на властите изключва начин на взаимоотношения между тях, при който с решение на парламента се спира макар и временно изпълнението на компетенции, отредени по Конституцията за други държавни органи. Конституцията залага на взаимодействието и сътрудничеството между властите, като същевременно не допуска ограничаване с акт на една от тях на правомощия, които очертават конституционния облик на другите власти. Тези два подхода не си противоречат, а взаимно се допълват и в своята цялост изразяват модерното разбиране на принципа на разделение на властите, основано на сътрудничество и взаимодействие, от една страна, и независимост, от друга, като конституционна гаранция за дейността и зачитането на висшите органи на държавата в качеството им на носители на компетентност, предоставена им от Конституцията“, заявява КС.
