След аварията и радиоактивния облак никой не отмени първомайските манифестации; БКП не предупреди населението за мерките, които може да се предприемат.
24 години се навършват днес от трагедията в украинската АЕЦ "Чернобил". Това е най-тежкият инцидент в историята на ядрената енергетика. Аварията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от бившия СССР, Източна Европа и Скандинавия.
Експлозията става на 26 април 1986 година в 01.23 часа, когато в един от четирите реактори взрив разрушава покрива на централата и в продължение на 10 дни изпуска радиация в радиус от десетки хиляди километри. Най-малко 31 души загинаха, докато се опитваха да предотвратят разпространението на пожара след експлозията към другите три реактори на централата. Един от работниците бе убит на място при инцидента и тялото му така и не бе открито.
29 спасители, пожарникари и работници починаха по-късно вследствие на радиационното облъчване и изгаряния. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 000 души са евакуирани от родните си места.
Близо 60% от радиоктивните отпадъци падат на територията на Беларус.
Радиоактивните замърсявания от Чернобил причиняват увреждания на имунната система, кръвообращението, дихателната система, множество аномалии при новородените и карциноми. Официални данни на ООН предвиждат 9000 смъртни случаи, причинени от радиацията от Чернобилската централа. В доклад на Грийнпийс обаче жертвите се оценяват на 93 000 души, като се уточнява, че вследствие на други заболявания те могат да достигнат до 200 000.
В началото ООН прогнозира около 4 000 смъртни случаи от рак. Последните изследвания сочат, че над 100 000 души ще бъдат засегнати от болестта. Милиони акра земи остават замърсени до ден днешен; десетки селища са напълно изоставени и може да останат негодни за живеене в продължение на столетия.
Огромен брой хора бяха заразени поради опита на правителствата в различни държави, в това число и у нас да отрекат аварията или да скрият факта, че има радиоактивен прах в атмосферата. В България никой не отмени дъждовните първомайски манифестации на „трудещите се”, нито пък информира навреме населението за това, което се се случило. Единствено първите партийни и държавни ръководители взеха мерки за своите и тези на близките си животи и здраве.Чернобил е една от най-големите трагедии, но и престъпления на комунистическия режим.
