Автопаркът ни все още надхвърля 20 години, което не е проблем, защото има достатъчно евтини резервни части и много малки частни сервизчета. Най-добрата марка е служебната кола, казват тарикатите. Двигателите с вътрешно горене нямат бъдеще. Автокъщите добре печелят и доказателство е, че почти няма фалирали, ако изключим играчите на дребно, които събират по десетина коли в някое село и са готови на бартери
Българите купуват употребявани автомобили, защото са значително по-евтини от новите коли, които се предлагат масово в България. Фирмите взимат от една марка 5-10 автомобила и получават добра отстъпка. Като си приспаднат и ДДС-то – цената е изгодна. Точно те започват бясна експлоатация и след 2-3 години изцяло сменят автопарка си.
Старите машини, станали на по 150-200 хил.км., се изкупуват от продавача на съответната марка, който ги прекарва през собствения си сервиз и ги изкарва на пазара за употребявани коли с поне 50% по-ниска цена от тази, която виждате на рекламите за частни лица.
Българинът купува кола, за да вози семейството си, за да пазарува или да отиде в съседна държава на лятна почивка. Разстоянията у нас са малки и не се навиват много километри месечно. Паркоместата в големите градове са скъпи и ограничени във времето, т.е. малцина ще ходят на работа всеки ден с колата си. Изводът е, че месечно ще направите около 1000км, годишно това прави 12000 км. Взели сте си кола на 3-4 години, която е преминала 150-200 хил.км. За 10 години ще добавите още 120 хил.км., т.е. автомобилът ви ще стане на около 300 хил.км. Този пробег не е проблем за съвременните двигатели. Ще сменяте само консумативи, няма да правите основни ремонти и т.н.
Автопаркът ни все още надхвърля 20 години, което не е проблем, защото има достатъчно евтини резервни части и много малки частни сервизчета, в които услугите са по джоба ни.
Много пари се дават за нова кола, ако с нея ще изкарвате пари. Затова в центъра на София е пълно с лъскави возила на високопоставени държавни служители или бизнесмени, но те нямат нищо общо с тези в околоблоковите пространства.
Какви коли харесва българинът?
Немските коли са страстта на българина. Мерцедес, ауди и беемве са върха на сладоледа. Следват фолксвагените и опелите, които са много надеждни и се предлагат на по-изгодни цени.
В световен мащаб има бум на японски марки, който се забелязва и у нас. Но в моделите, които са направени за американския пазар. Думата е за марката Лексус на концерна Тойота, Акура на Хонда и т.н.
При покупката на кола средностатистическият българин не е щедър, т.е. прави си сметката и резултатът е неприятен. Защото на пътя тези собственици /комплексари/ имат неприемливо поведение. Не спазват знаци, не дават предимство на „таратайките“, натискат газта до дупка при изпреварване... Накрая идват статистиките за много катастрофи и жертви на пътя.
Най-добрата марка е служебната кола, казват тарикатите, но във фирмите всеки поема разходите на автомобила, с който работи и изкарва пари. Колкото по-скъпа е колата, толкова повече струва на водача. Затова у нас години наред най-продаваната марка е румънската Дачия, която само на думи е румънска. Французите се грижат за възхода и, но в нея не се монтират скъпи възли или модули, каквито има в автомобилите от Германия.
Какви са цените на колите в чужбина и защо са толкова евтини в България?
Производителите имат гъвкава политика и за богатите държави има високо качество от съответната марка за определени модели. Цената е висока, но тя пада бързо. Пример е много луксозно БМВ, закупено за около 200 хил. евро от наша банка за служебни цели. След 3-4 години банката го продава за около 45 хил.евро. Купувачът е спечелил, но това не е обикновен, това е богат купувач. След петилетка той ще продаде автомобила за по-малко от 10 хил.евро. Независимо от изминатите километри. Такива са правилата за пазара на богатите, които ценят парите си и не се изхвърлят за няма нищо.
Годишните технически прегледи в чужбина са много прецизни. Често се оказва, че трябва да дадеш доста пари за нещо, което не знаеш, че е неизправно и... На следващата година решаваш да се откажеш от колата, защото предстои смяна на съединител, на главата на двигателя и т.н. Затова продаваш колата, която е в движение на загуба.
Точно това чакат агентите на родните автоджамбази. Грабват я и за 200 евро я докарват в България. Следват евтини козметични и технически ремонти. Слага се печалба според случая и клиентът идва да се пазари за 500 или 1000 лв. отстъпка.
Контролните органи в чужбина понякога спират с основание от движение определени автомобили. Тогава те влизат в списъка „Само за експорт“ и тръгват за България на добри цени.
Пред автоморгите в чужбина често има коли, които са в движение. Идвате с автовоза, товарите 5-7 бройки на цена малко по-висока от тази за скрап и тръгвате за България. После действат тенекеджиите, автотапицерите, автомивките лъскат вътре салона и колата става като нова. Но цената е като за стара. И тук има нещо много любопитно. Купувате си употребяван автомобил и се хвалите на познати, че имате нова кола. Такова ни е мисленето.
Колко печелят автокъщите сега?
Сега автокъщите печелят по-малко. Причината е в пандемията. Клиентелата намалява и има спад на оборотите. В същото време пандемията удари много от подизпълнителите на автомобилните производители и вече се налага за някои модели нови коли да се записваш и да чакаш 5-6 месеца, за да ти докарат возилото, което си капарирал. Точно заради това се забелязва 5-10% поскъпване на старите коли у нас. Тук ще добавим и факта, че съседни държави, най-вече Гърция, пазаруват малолитражки от България за бедните си клиенти.
Както у нас, така и в Германия, автокъщите печелят добре. Разликата е, че тези в Германия трупат пари предимно от износа. Докато нашите задоволяват основно родния пазар.
Автокъщите добре печелят и доказателство е, че почти няма фалирали, ако изключим играчите на дребно, които събират по десетина коли в някое село и са готови на бартери, т.е. дават ги срещу земя, продукция и т.н.
Защо внасяме толкова много употребявани дизелови автомобили?
Дизелите много поевтиняха в чужбина, защото там реално издигат в култ екологията. Двигателите с вътрешно горене нямат бъдеще. Ориентацията е към плъгин хибридите и изцяло електрическите коли. Те не са евтини, но впечатляват с ускорението си, с евтиния преход и т.н.
На този етап в ЕС се вдигат данъците на автомобилите с дизелови двигатели, не се допускат в централните части на големите градове. Планира се те да бъдат спрени преди бензиновите коли. Затова у нас ще има все повече дизели на пътя. И това е логично, защото имаме ниски доходи и няма държавна субсидия за хората, които биха си купили лично превозно средство, което не замърсява околната среда.
Калин Неврокопски
