Наясно съм, че в една президентска кампания мейнстрийм партиите не могат да минат без клишета в агитацията си, но все пак трябва да има някакви граници на допустимата тъпота в тези клишета. Това което чух от Радомир Чолаков, председател на комитета, издигнал Анастас Герджиков, е потресаваща глупост: ”Президентът на България трябва да получи подкрепа от всички българи. Не може при изборите за президент българите да бъдат делени на партии”.
Кой е тоя президент, който ще получи подкрепа от всички българи? Кандидатът на ГЕРБ ще получи подкрепата на привържениците на БСП или пък феновете на Бойко Борисов ще подкрепят Румен Радев?
Но крушката си има опашка. Пръвообразът на това кухо клише идва от Конституцията. Там пише, че "президентът олицетворява единството на нацията". Какво единство, какво олицетворяване? Ние да не сме Северна Корея или Туркменистан!
Демократичната политическа игра представлява сблъсък между различни визии за управление на държавата. Различни, не еднакви! Единство на нацията не може да има не само на практика, но дори и на теория!
Кому е нужно това лицемерие да се твърди обратното? А най-смешното е, че Конституцията е писана през 1991 г., когато БСП и СДС се бяха хванали за гушите и беше ясно като бял ден, че никакво единство не може да има. Така че, ако ще променят Конституцията, надявам се нацията да е "единна", за да бъде изхвърлен най-напред този глупав текст. Достатъчна е простичката фраза "президентът няма право да членува в политически партии".
Пламен Димитров
