В крайна сметка говеждото в менюто на вечерята на лидерите на ЕС във вторник изглеждаше по-внимателно подготвено от дебата за военното сътрудничество и сътрудничеството в областта на сигурността и въпроса за зависимостта на Европа от САЩ.
Така започва статия в Politico, посветена на Срещата на върха Европейски съюз - Западни Балкани, която се провежда в Бърдо, Словения.
Според менюто говеждото месо се е готвило 13 часа при точната температура от 74 градуса по Целзий, „на редукционен сос с пушени картофи и месен бульон“.
Според държавни и правителствени ръководители, дипломати и официални лица дебатът около масата за вечеря е бил свободен, незаписан и неубедителен, като лидерите не успяват да преодолеят дълбокото и дългогодишно разногласие относно това дали ЕС трябва да се съсредоточи върху изграждането на свои собствени военни способности- така че наречена стратегическа автономия, независима от Вашингтон - или засилване на нейната зависимост от САЩ и НАТО.
За да създадат илюзия за консенсус, те избраха изцяло изброения по-горе подход, настоявайки, че ЕС би могъл и трябва да повиши капацитета си да действа независимо, като същевременно укрепи партньорството си с НАТО (в което страните от ЕС сега са 21 от 30-те съюзници). Те не обясниха защо, ако и двете са възможни, те са били ангажирани в безкраен спор през последните няколко десетилетия.
„Разбира се, това е дебат сред 27-те без ясен документ от Европейската комисия, така че това беше дебат за мозъчна атака - и много полезен“, каза холандският премиер Марк Рюте, когато лидерите напуснаха срещата след полунощ, добавяйки, че според него лидерите са се договорили за подход.
„Трябва да направим повече от европейска страна, за да работим по нашата колективна отбрана, като в същото време трябва да се уверим, че трансатлантическите отношения чрез НАТО, но и ЕС-САЩ остават силни“, каза Руте.
Геополитически промени
Дискусията във вторник вечерта, преди срещата на върха в сряда, посветена на Западните Балкани, бе отчасти резултат от поредица от неотдавнашни инциденти, които оставиха Брюксел без решение относно ролята на световната сцена. Това включва прибързаното и хаотично ръководено от САЩ изтегляне от Афганистан, както и изненадващото съобщение от американския президент Джо Байдън за ново индо-тихоокеанско партньорство за сигурност между САЩ, Австралия и Великобритания, което вбеси Франция.
Понастоящем държавните и правителствените ръководители възложиха на ръководителя на външната политика на ЕС Жозеп Борел да изготви писмен "Стратегически компас", който да бъде представен през ноември и да бъде обсъден отново от лидерите през декември с оглед на одобряването му през март.
„Ние сме много наясно, че в света има промяна в геополитическия баланс на силите“, каза Борел на излизане от срещата. „Има голяма биполярност между Китай и САЩ от една страна, а от друга страна има многополюсност на участниците и европейците трябва да действат. Европейците трябва да създадат обща стратегическа култура, да споделят предизвикателствата, пред които са изправени и това е стратегическият компас“.
Съветник каза, че по време на вечерята Борел е казал на лидерите: „Ако искаме да говорим за това, което ЕС иска да направи на международната сцена, трябва да знаем какво искаме и това също трябва да се каже от лидерите. Трябва да знаем какво искаме и става дума за създаване на обща стратегическа култура и по същество да се обединим“.
Висш служител от северна страна от ЕС заяви, че няма конкретни резултати. „Дискусията бе много безцелена. Това трябваше да се очаква и така се получи. Беше дълга и досадна сесия без ясен резултат“. Длъжностното лице добави: „Бихме оценили по-ориентиран към резултатите подход“.
Попитан за дискусията на вечерята, висш дипломат каза: „Много повдигнати въпроси, очевидно заключението е, че те трябва да продължат“.
Официално или по-скоро неофициално заключенията от вечерята бяха публикувани от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел - като „устни заключения“. Те бяха разпространени в писмена форма - може би подходящи за дебат, пълен с противоречия.
„Ние сме ангажирани да работим с нашите съюзници и съмишленици, по-специално със САЩ и в рамките на НАТО, което е крайъгълният камък на нашата сигурност“, каза Мишел и добави: „Извличайки уроците от последните кризи, ние се ангажираме да консолидираме нашите силни страни и засилване на нашата устойчивост чрез намаляване на критичните ни зависимости. За да стане по-ефективен и категоричен на международната сцена, Европейският съюз трябва да увеличи капацитета си да действа автономно“.
Но Мишел нямаше друг избор, освен да признае различията, които ще продължат, докато Борел разработва стратегическия компас. „Междувременно ще напреднем по различните съществуващи направления в областта на отбраната и сигурността“, каза Мишел.
Латвийският премиер Кришянис Каринш каза, че по-самостоятелен ЕС, в който НАТО все още е основата на сигурността му, не са противоречиви цели: „Обсъждането на стратегическата автономия не е избор нито на ЕС и НАТО, нито на ЕС сам, а е приобщаващо понятие“.
Той добави: „Абсолютно съм убеден, че това е единственият начин - че НАТО като крайъгълният камък на европейската сигурност е и ще остане в бъдеще крайъгълният камък на нашата сигурност, но това не противоречи на по-силния Европейски съюз“.
Съседката на Латвия, Литва, не бе толкова запалена за автономния край на нещата. Президентът Гитанас Науседа писа в „Туитър“ с изобилие от емотикони в подкрепа на отношенията ЕС-САЩ.
Енергиен дневен ред
Лидерите проведоха кратка дискусия относно опасенията от повишаването на цените на енергията, с изявления на испанския премиер Педро Санчес и чешкия премиер Андрей Бабиш. Мишел каза, че енергийният въпрос ще бъде в дневния ред на редовната среща на върха на Европейския съвет по-късно този месец в Брюксел.
Но изглежда имаше малки усилия да се свърже разговорът за разходите за енергия и по-специално за зависимостта на ЕС от природния газ на Русия, с по-широката дискусия за сигурността.
И някои лидери имаха свои, по-належащи грижи.
Словашкият премиер Едуард Хегер заяви, че доверието в ЕС зависи от предприемането на стъпки за укрепване на връзките с балканските страни, особено с тези, които са на път за членство в ЕС. „Без съмнение ЕС трябва да положи всички усилия за своята глобална роля“, написа Хегер в „Туитър“. „Но ако наистина го мислим, първо трябва да започнем да го доказваме у дома“.
Португалският премиер Антонио Коста призова ЕС да завърши търговските си преговори и да защити океаните. „Ако Европейският съюз иска да бъде релевантен глобален играч, той трябва да се отвори пред света“, написа той в „Туитър“.
Рюте каза, че не е изненада, че лидерите на ЕС не са съгласни по стратегическите военни въпроси, но като цяло има консенсус за подхода.
„Някои държави-членки ще поставят по-голям акцент върху европейската страна на нещата, нашата колективна отбрана, докато други ще поставят по-голям акцент върху необходимостта от силни трансатлантически отношения“, каза Рюте. „Но всички сме съгласни, че и двата елемента трябва да присъстват, абсолютно“.
