Проведеният днес V Международен енергиен форум „Енергийната сигурност на България – ядрена енергия и газ?“, организиран от ПП АБВ, с участието на БСП и съвместно с Виенския център за Ядрена компетентност посочи необходимостта от формиране на ясна, аргументирано защитена, национална позиция по отношение на българската енергетика, позиция, която да отразява и гарантира националния ни интерес и националната и енергийната ни сигурност и неотменимостта от изграждане на нови ядрени мощности.
Членът на Изпълнителното бюро на Бсп и експерт по енергетиката Таско Ерменков предупреди, че сме изправени пред енергийна криза, затова е необходимо държавата да се намеси: „Единственият начин, по който можем да смекчим ситуацията, е държавата да се намеси. Има силна връзка между високите цени на енергията и политиките на преход към чиста енергия“, заяви той като допълни: „Ако в момента ние имахме още една базова мощност като АЕЦ „Белене“, нямаше да има проблеми с ликвидността на пазара. Политиките, които водим в последно време са „политики на момента“, те решават въпроси, които са за момента. В енергетиката няма решения за ден, обикновено днес взети, те имат ефект след 10-15-20 години“, коментира енергийният експерт.
По думите на социалиста държавата разполага с редица инструменти - намаляване на акциза върху енергоносителите, намаляване на данъците върху малката потребителска кошница, компенсиране на домакинствата за определено количество електроенергия, която ползват, освобождаване на най-бедните поне 6 месеца от плащане на електроенергията, преминаване към дългосрочни договори на българските производители на електроенергията и големите потребители.
Според Румен Овчаров, енергиен експерт, се правят опити за решаване на дългосрочни, стратегически проблеми с краткосрочни и неустойчиви решения като предупреди, че в България имаме заложени бомби, които тепърва ще гърмят: „Първата е бруталната дългова криза в енергетиката. Като започнем от Националната електрическа компания с нейните 4,100 млрд. дългове, минем през БЕХ с неговите 2 млрд. дългове и 1 млрд. раздадени заеми. Стигаме до „Топлофикация София“, където положението е катастрофално. Три години бяха пропилени от Столична община, за да гледа в тавана и да се чуди какво да прави с новите мощности. Нищо не направи“, обясни той.
„Руският реактор в „Белене“, когато отиде в „Козлодуй“, няма да стане по-малко руски, но натискът е стратегико-психологически и икономически. Не са виновни външните партньори за нашето окаяно и унизително положение. Не искам да политизирам въпроса, но смятам, че това е една от най-важните причини, за да стигнем до тук.“ Това каза Георги Първанов, президент на Република България (2002-2012 г.)
„Препоръчвам да бъде направен синтезиран вариант с конкретни предложения и част от позициите на Форума да бъдат предоставени на президента и на министър-председателя. Служебно или не, правителството трябва да възстанови работата по проектите, а не да чакаме да се случи някакво чудо“, каза още той.
В изложението си председателят на АБВ Румен Петков очерта важността от създаване на експертна група от специалисти по енергетика към Стратегическия съвет към президента на Републиката, тъй като процесът трябва да бъде лидиран: „Днес се намираме в ситуация, в която е под въпрос енергийната сигурност на българската икономка, българските граждани и на Европа. От години българското население е най-бедното откъм енергетика в Европа. Днес, когато цената на газа главоломно расте, ние нямаме отговор защо пропуснахме „Син поток“, защо пропуснахме „Южен поток“, кой и на какво основание реши миналата година да бъде променена формулата за определяне цената на газа“, коментира той.
Във връзка със „Зелената сделка“ Петков обясни, че когато тръгваме в една посока, без тя предварително да е експертно оценена и анализирана, се изправяме пред риска да бъдат изсипани едни огромни пари без да има резултат – нито за бита, нито за икономиката.
Според проф. д-р Янко Янев, директор на Института за управление на ядрените знания във Виена и изпълнителен директор на Международната академия за ядрена енергетика, енергийната сигурност на една страна е най-същественият елемент от националната сигурност. „Не знам защо в страната с повече от 40 години опит в ядрената енергетика – България, този въпрос не се повдига сериозно или се чуват смешни изказвания, които казват, че беленската площадка не може да бъде лицензирана. Не бива да се изказват хора, които нямат представа и да заблуждават общественото мнение“, каза той.
Подобно мнение изрази и проф. Холгер Рогнер, старши научен изследовател в Международния Институт за приложен системен анализ в Лаксенбург, Австрия, според когото инвестиция от 5-10 години в строителството на нови ядрени мощности би била лесно постижима и стабилна за България, защото не подлежи на рестриктивни регулации от Европейския съюз, касаещи емисиите вредни газове.
„Въпросът за българската енергетика не касае просто енергетиката, а оцеляването на държавата. Проблемът е, че когато ние се опитваме да решаваме нещо, което се нарича база на държавата, нямаме политическото мислене, отделено от икономическата реализация“, заяви Богомил Манчев, председател на Българския атомен форум.
