Година и половина, откакто шумно прокламираната от третото правителство на експремиера Бойко Борисов Централизирана информационна система за обществени поръчки, е задължителна за всички фирми и ведомства, тя продължава да бъде пълна с бъгове, некоректна информация и купища грешки. Така вместо да подобрява, ограничава публичността и намалява конкуренцията между фирмите. А създаването й отхапа милиони левове от Европейския съюз.
„И към днешна дата Електронният регистър за обществените поръчки продължава да не представя достоверна информация“, алармираха пред Фрог Нюз служители на фирма, чиито данни са некоректно изнесени в платформата.
Те установили две неща – в много от случаите последните ставали първи, а информацията за поръчките в регистъра не отговаря на истината.
„Установихме следните две неща. В доста обществени поръчки тези участници, които са подали своите оферти в последния момент /23:59 часа/, са били победители в дадената поръчка. И друго – данните в регистъра на обществените поръчки изглежда не са съвсем коректни“, разказаха те. По думите им при справка излиза, че дадено дружество е участвало в 10 поръчки и е спечелило 10 поръчки. Това обаче не отговаря на истината.
„Вероятно разработчиците имат някакъв бъг в критериите за изваждане на информация. В системата излиза, че нашето дружество е участвало в 15 поръчки, а всъщност ако се търси по друг критерии, те са много повече. Същевременно сега излиза, че ние нямаме нито един договор. Към настоящия момент това съвсем не е вярно. Първо - ние не сме участвали в 15, а в повече поръчки. Второ – имаме повече от един договор. Между април-май 2020 година пуснаха за общо ползване тази система. Преди това беше само за ограничен брой администрации. Вероятно пак има някакъв проблем“, казаха те.
„Малко е странно това, че разработчикът, осигуряваш поддръжката на системата за обществените поръчки е разработил така нещата, че в началото се дава един ключ за декриптиране на участника. С този същия ключ се декриптира самата оферта, а след това във времето и ценовото предложение. И това не се управлява от този, който участва в поръчката. По-резонно е в моментите на отваряне на офертата и на ценовото предложение, самият изпълнител да дава своя ключ за декриптиране“, смятат още от фирмата.
В България обществени поръчки се възлагат от 2004 г. Основната функция на Агенцията за обществени поръчки (АОП) е да поддържа Регистъра за обществени поръчки. Неговата цел е потенциалните участници да могат да намират информация за обществени поръчки, в които биха могли да вземат участие. Конкуренцията при избора на изпълнител единствено може да гарантира, че цените не се завишават и парите на българските данъкоплатци не потъват в нечие нощно шкафче. Втората основна цел е контролът от страна на обществеността – в регистъра може да се намери цялата необходима информация за едно пълноценно разследване на една поръчка – участници, документация за участие, протоколи и решения.
Припомняме, че създаването на платформата се случи в два етапа, финансирани по Оперативна програма „Добро управление“ във връзка с чл. 39а от ЗОП. Обществената поръчка за създаване на платформата (00005-2017-0001) е възложена в началото на 2018 г. на ДЗЗД „Консорциум ЕОП България“ със стойност 4 795 200.00 лв. без ДДС.
Фрог нюз
