Христоматиен е примерът, как английският крал Едуард III разбива фенската армия в битките при Креси и Поатие. Френският крал и най-вече френските рицари, които имали голяма самостоятелност, били самоуверени, защото вярвали, че мочурищата и блатата към двете крепости са непроходими.
Точно оттам минава английската войска с много лишения и дори загуби, но печели знаменити победи. Крал Ричард заявява пред своите воини: Победихте още когато преминахте през ада на блатата и непроходимите гори. Там се ражда изразът „Тактика на пехотата в мочурлива местност“ – издръжливост, боен дух и вярното оръжие.
Българските ханове и царе често са печелили важни сражения именно в трудно достъпни места – при Върбишкия проход, край река Клокотница… Но и губим – Самуил, разположил войските си до река и блата край селището Ключ, вярвайки, че армията на Василий II няма как да премине. Но византийците не само преминали, но и… знаеме края на историята.
Предизборната кампания, без да е обявен старта, вече е в напреднала фаза. Партийните войски стягат въоръжението, пълководците умуват над тактики и стратегии. Залогът е огромен: или се връща модела „Борисов“, или започва промяната.
Ще спечели този, който мине през тресавищата, блатата и минираните от противника полета. Победата на новите партии доскоро изглеждаше сигурна. Оптимизмът вече е поувяхнал.
Борисов и командването на ГЕРБ са обявили тотална мобилизация. Под знамената се очакват около 600 000 души с бюлетина в ръка. Мотивът е ясен: ако спечелим, печелим чекмеджето; ако загубим – губим всичко. Тези хора не се интересуват от това, че България е последна по всички показатели за нормален живот, интересуват се за себе си, дори да е за сметка на другите. Най-вече за сметка на другите.
Противниковите сили изглеждат единни само на първо четене. В „Демократична България“ се появи класическия разединител. Методи Лалов поиска оставките на Христо Иванов, Ивайло Мирчев и Антоанета Цанева с аргумента, че става дума за принципи, честност и почтеност. Най-вероятно става дума за опит да спечели политически успех. Някои го наричат предателство. Случва се, когато партията е на брега на блатото, което трябва да премине. За кампанията говоря. Няма аргумент, който да оправдае крясък пред войската в навечерието на битката: „Командващите са кофти хора, трябва да се разкарат“. Във военно време подобно поведение се наказва по законите за военно време…
Високият дух и доброто настроение в лагера на „Продължаваме Промяната“ все повече изглеждат предозирани. Кирил Петков вече е под кръстосан огън по повод канадското му гражданство. Колкото и да изглежда проблемът нелеп, той може да нанесе повече щети, отколкото Петков и Асен Василев предполагат. Огънят се пренася и върху президента Румен Радев. Обстрелът не е смъртоносен, ако си подготвен. Но е трижди по-ефективен, ако бъде подценен. Подценен ли е, мили мечтатели? Тресавището на статуквото се забавлява най-много с туристи със смели сърца и джапанки…
ИТН и Слави Трифонов намалиха мистериозността с послания "от бункера" и заговориха за разговори и преговори. Още са фактор, още са в играта - от тях зависи докога ще останат и каква роля ще играят.
„Изправи се БГ! Ние идваме“ продължават да са „много вожд – малко индианец“. Само с шамански магии и заклинания злото не се побеждава.
БСП са голямата загадка. Ръководството продължава опитите да превърнат страховете на своите членове и симпатизанти във вяра. Но това не е лекция за пътя към щастието, а битка за оцеляване в гадни условия. Да черпиш сили от пресъхналия кладенец на Бузлуджа и да инжектираш колебание в подкрепата към Румен Радев е комбинация на недоверието.
ДПС се опитва да се измъкне от обсадата на „кохортите на промяната“ и да премине в контранастъпление. В движението знаят силата на изненадата и я приложиха: лидерът Карадайъ е кандидат-президент, а Делян Пеевски – кандидат-депутат. Неочакваният тактически ход сигурно е издразнил много хора, но като замисъл е много по-дълбок, отколкото изглежда. Освен, че втвърдява електората, разравя жаравата на национален проблем, нерешен и до днес – етническия. Обикновените християни и мюсюлмани съжителстват спокойно. Но и двете общности все още са зависими от политически послания, манипулации, подмяна на исторически факти, злоупотреба с религиозни чувства и подчинение на авторитети, понякога съмнителни. Етническата карта е на масата. Това е знак за повишена бдителност. Защо партиите в предизборната кампания не отварят и дума за това? Най-лесно е да се разсърдим на ДПС, по-мъдро е да говорим по темата. Честно и открито. Иначе използването на възродителния процес като пропаганден инструмент, ще продължи да вгорчава животът ни. Вече сме под 7 милиона и само сплотеността ще ни спаси от затриване.
Да не забравяме и фактът, че Съветския съюз има трима свои кандидат-президенти. На Съветския съюз, защото това не са русофили в класическия смисъл, а поклонници на Червената армия, железния Сталин, твърдата ръка, властта в Кремъл – имперска или президентска. Техни близки, деца и внуци учат и живеят в „загнилия Запад“, но те продължават да се просълзяват, колчем видят Паметника на съветската армия… Достъпът на тяхната пропаганда до големите медии е изумително щедър и това не е без значение. Не е и случайно.
Всичко е от значение, когато страната е в криза, а обществото разделено в избора на ценности.
На война могат да те убият веднъж, а в политиката - много пъти, - е казал класикът.
След избори обикновено плачат тези, които самонадеяно са вярвали, че са супер бойци и знаят всичко.
Д-р Димитър Попкутуев
