Много години съм в професията, за да вярвам на сълзи и емоции. Оставям настрана и плачевните резултати на националния тим, който по време на безмандатния режим на Боби Михайлов и подлоги се срина до джунглата на бивши колонии, настоящи протекторати и резервати. Агонията на клубовете, центровете и школите – отделно! Важното сега е да си дадем сметка как и защо българският футболен паноптикум продължава да избира и преизбира душманите на най-важния спорт. Не като общество, а като мръсна пяна, изплувала отгоре на великата Игра.
Ето ни сега пред хладните цифри, които тепърва ще бъдат оспорвани пред Темида. Боби Михайлов и Ко изпревариха платформата на Димитър Бербатов, Стилян Петров и Мартин Петров със „статистическата грешка“ от десетина гласа. Всъщност, това е класическо харакири за Статуквото, представлявано от бившия вратар, което при целия си властови ресурс ала Бойко Борисов не успя да спечели с повече от бонуса от фалшифицирания вот. Не се съмнявам, че след пет месеца, по време на редовния конгрес, съотношението ще бъде 3:1 в полза на алтернативата. Ще поживеем, ще видим, но пясъчният часовник отмерва неизбежността на Промяната.
Да се върнем обаче към реалността. Борислав Михайлов, който е еднороден близнак на Бойко Борисов, спечели формална „победа“ според стандартите на ГЕРБ. Тоест, чрез контролиран, корумпиран и зависим вот. От тази изходна позиция минусът на Бербатов от 11 гласа си е стопроцентов триумф. И сега конкретно…
За Боби Михайлов и неговата Шайка, докарала българския футбол до будна кома, гласуваха шмекери от различни етажи на Пирамидата. На най-високото ниво, естествено, се строява „националната гордост“ от Делиормана, следвана от пациентите на д-р Фройд от ФК „Левски“, които подкрепят БФС напук на своите фенове. Тоест, масовата „синя“ общност отдавна скандира срещу Перуката, но Наско Сираков и сие гласуват под тежестта на омертата, прикриваща практическия фалит на столетния клуб от Подуяне. И, ако това не е раздвояване на съзнанието – здраве му кажи…
По-нататък – в полза на схемата „Боби и Ко“ се изказаха велики комбинатори, като „белия вожд“ Венци Стефанов и клоуна Христо Крушарски, компрометирал независимата историческа природа на феновете на „Локо“ (Пд). В този списък на челно място се нарежда и благодетелят на столичното „Локо“ Иван Василев (Бозата), чийто бизнес ин(директно) зависи от БФС. Редом с десетки анонимни труженици на зеления терен, готови да продадат баща и майка за чартър, анцуг, софра или оцеляване в съответната регионална група. Не е като тото-коефициентите в баланса на „Овча купел“ или „преференциалния вот“ на малкия Поли от ГЕРБ, но все е нещо по етажите на Пирамидата.
Ситуацията е ясна до отчаяние. Боби Михайлов спечели по идентичен начин с „изборните победи“ на Бойко Борисов. И в единия, и в другия случай – с белязани карти. Лошото е, че във футбола няма коалиционен вариант срещу Статуквото. Но, за какво си хабим думите и емоциите, след като гуру на извънредния конгрес на БФС бе бившият депутат от ДПС Камен Костадинов?! Впрочем, авер по лов на … Наско Сираков и Ко…
Така или иначе, бавно и мъчително, но България се освобождава от примката на Мутрата от Банкя. В същото време футболът остава заложник на същата Матрица. Независимо от това, че точно преди две години не друг, а Бойко Борисов изхвърли Боби Михайлов зад борда?! Какво да се прави – имитацията финтира нацията. Както винаги – за едни пари, равняващи се на очакваните 28 млн. лева от УЕФА.
Съвпадението, в съответния мащаб, с финансовите потоци от Брюксел е случайно. Не е случаен обаче първичният инстинкт на близнаците Бойко и Боби, чиито пирови победи звучат като надгробна епитафия за българското общество. А там пише – корупция и конфликт на интереси. Идеална среда за плъховете, които не могат да се хранят без подобна мърша…
Георги Атанасов
