В проектозакона за училищното образование, представен днес в МОН, се предлагат промени в структурата на образователната система.
Предвижда се училищното образование да представлява четири степенна структура с две основни степени на образование. Всяка от степените ще има два етапа, т.е. основно образование с начален и прогимназиален етап, който приключва в 7 клас.
Гимназиалният курс също ще бъде разделен на два етапа, като идеята е профилираната и професионалната подготовка да се осъществят във втория гимназиален етап - 11 и 12 клас.
Предлагат се и някои от държавните образователни стандарти да претърпят изменение във връзка с тази структура.
По отношение на държавния стандарт за добиване на квалификация и професия се предлага запазване на Закона за професионалното обучение, който обаче трябва да бъде актуализиран.
В проектозакона е заложено валидиране на знанията, придобити при неформално самостоятелно обучение, кредитна система на обучение, които ще бъдат развити в Закона за професионалното образование и обучение.
Предвиден е и нов стандарт е и т.нар. стандарт за включващо обучение, който се отнася до учениците със специални образователни потребности, както и деца с изявени заложби и способности в науката, изкуството и спорта.
Обмисля се и издаване на сертификат на знанията чрез удостоверения, които да се връчват при премината образователната степен. В проектозакона се предлага и например учениците в 9-ти клас да получават сертификат за дигитални знания и умения.
Остават задължителните държавни зрелостни изпити по два предмета. Единият изпит ще бъде задължителният по БЕЛ. Другият изпит е по предмет по избор на ученика.
От министерството обясниха, че ако ученикът е в профилирана паралелка, вторият изпит ще бъде по един от профилиращите предмети. Ако обаче учи в професионална гимназия, се обмисля оценката от държавния изпит по професионалния предмет да се счита вместо втора задължителна матура.
Според законопроекта, предучилищното образование ще започват не на 6 години, а на 5 годишна възраст.
„Трябва да гледаме на образованието не като на разход, а като на инвестиция. Децата ни не са разход, децата ни са инвестиция”, заявиха от МОН по време на кръглата маса, в която участваха медии, работни групи към министерствтоо и граждански организации.
Министър Сергей Игнатов каза, че трябва да се осъзнае какво е и какво трябва да бъде българското училище в 21 век.
Той се надява, че ще има активно участие от страна на обществото по време на обсъждането на новия закон. „Ако искаме добро и качествено образование, трябва да има активна гражданска позиция”, заяви още министър Игнатов и посочи, че коментарите по темата за образованието пълнят страниците и времето на медиите, а те са важни за всеки български дом и всяко семейство.
Министър Игнатов призна, че като всеки един закон в своето начало и този е бил написан с някои грешки, но, по думите му, гражданското общество трябва да бъде това, което да коригира неточностите още преди законът да е внесен за разглеждане в МС, а след това и в НС.
В проекта на закона се акцентира и върху възможностите за повишаване квалификацията на учителите, гарантирането на равен достъп до образование. Преразгледани са мястото, ролята и визията на директорите, училищните психолози и педагогическите съветници. Обмисля се и издигането на статута и ролята на училищното настоятелство.
По думите на заместник-министър Коджабашиева това се прави с оглед програма „2020 г." и това 4-ри годишните деца също да бъдат обхванати.
От Асоциация Родители посочват, че в законопроекта на МОН има огромен стремеж към централизация. Те одобряват част от оценяването да бъде изнесено под формата на външно оценяване и подкрепят идеята предучилищната подготовка да започва на 5-годишна възраст.
От Асоциацията на настоящи и бъдещи майки искат да бъдат създадени по-добри механизми за комуникация с родителите.
