Внимателно следим развоя на процедурата по възлагане на обществена поръчка за строителството на междусистемната газова връзка между България и Сърбия на българска територия.
През юни тази година на първо място Булгартрансгаз класира ДЗЗД Кенпайп Бг, на второ консорциум от 2 фирми на Главболгарстрой и на трето също консорциум, свързан с тях. Това се предполага, тъй като и тримата участника посочват един и същи проектант, като обещават да проектират цялото трасе /62км/ за един работен ден. Същият проектант е участвал в работата по техническите проекти и цялостното задание на възложителя. Въпросът за конфликт на интереси при този „поливалентен“ експерт се набива на очи от само себе си, а явно ангажирането му и от тримата участника ги прави уверени да оферират този нереален срок за проектиране и да изпреварят всички останали. Очите на комисията на Булгартрансгаз обаче явно са широко затворени, след като нито вижда това вездесъщо участие, нито се притеснява от невъзможния срок за проектиране, като имаме предвид, че само съгласуването на проекта с различните институции /общини, министерства и други/ би отнел поне няколко седмици.
Останалите участници обаче не искат да бъдат играчи в предварително уговорен мач и подават жалби срещу това класиране, като Главболгарстрой също го прави „от кумова срама“. В медиите вече се появиха публикации за скандалното решение на КЗК /две особени мнения/, а понастоящем делото все още е висящо пред ВАС. Възложителят не скри огромното си желание да сключи договор с „правилната“ фирма още преди да приключи спора, като поиска предварително изпълнение, но през лятото това му бе отказано и от КЗК и от ВАС. Това бе първата, но не и последна проява, по която съдим, че има стиковка между решенията на възложителя и трите фирми, класирани от първо до трето място.
На пръв поглед неочаквано, но на 28.09.2021 година само ден преди заседанието по делото пред ВАС спечелилото ДЗЗД Кенпайп БГ уведомява Булгартрансгаз, че оттегля офертата си заради публикации в медийното пространство за липса на опит. Това допълнително доказва свързаността му с втория участник Главболгарстрой, тъй като последното се оказва в ролята на печеливш. Макар Законът за обществените поръчки да го забранява, още на следващия ден Комисията на възложителя заседава и докладва, за да може на 01.10.2021 година Булгартрансгаз да излезе с ново решение, с което вторият участник става първи и Главболгарстрой е определен да изпълни и този проект на стойност 167,8 млн.лв.
Когато има висящ спор са забранени следващите действия, нo явно това не може да спре ръководството на Булгартрансгаз да продължи съвместната си игра с Главболгарстрой. От написаното до тук прозира ярко взаимодействието между възложителя, Главболгарстрой и неговите сателитни фирми и отчасти членове на КЗК.
Ако новото решение от 1.10.2021 година се обжалва и спорът бъде пренесен в КЗК, тя ще спре производството по него, защото ЗОП я задължава. Питаме се тогава защо е било цялото това усилие и сляпо погазване на закона? Няма друг логичен отговор, освен че Булгартрансгаз ще поискат от КЗК отново предварително изпълнение, което значи и сключване на договор с Главболгарстрой преди да са приключили същинските съдебни спорове и по двете решения. Всъщност ако предположим, че симбиозата между възложител и участник се е прехвърлила към КЗК и ВАС, ще станем свидетели как може по скандален начин да се заобиколи спиращото действие на тези спорове и да се предреши сключването на договора, независимо кой е крив и кой е прав.
Всъщност няма да има значение, че цената на Главболгарстрой е по-висока от тази на други участници, че обещаният от него срок за проектиране от един ден няма да е спази, най-важното е, че според проектодоговора след подписването му ще се плати аванс от 46 млн. лева, стига само да има финансиране и старт на строителството в съседна Сърбия. А посещението наскоро на техния министър на енергетиката беше именно по този повод и явно вече се бърза много за поредното „усвояване“ от „правилната“ фирма. Описаната по-горе схема може да бъде позволена от КЗК или ВАС, а ако събитията се развият точно по този начин, значи нищо не се е променило и всички забележки за липса на върховенство на закона у нас продължават да са основателни.
