Уважавам синдикатите, особено след като гледах филма с Роберт де Ниро, Джо Пеши и Ал Пачино ”Ирландецът” по книгата на Чарлз Бранд. Там има израз: ”Чух, че боядисвате къщи”, което в превод означава заявка някой синдикален деец да бъде разкаран. Поне така го обяснява Джими Хофа. Това би могло да се отнася за онова чекмедже на Борисов с пачките, кюлчетата и пищова, за които българските синдикати мълчат и до днес. Но това е друга тема.
Днес профсъюзите изкараха миньори и енергетици в центъра на София срещу Зелената сделка. Тя щяла да закрие ТЕЦ-овете на въглища и много хора ще останат без работа. Добре, но защо тези хора не са пред къщата на Борисов в Банкя? Нали той твърдеше, че всичко е на шест и няма проблеми? Как така КНСБ и „Подкрепа“, които не са излизали от години на протестни действия, изведнъж се събудиха и поискаха служебното правителство да реши това, което Борисов рушеше години наред?
Може би на синдикалните лидери им е домиляло за миньорите и енергетиците и са решили да ги защитят. Би могло, но човек трябва да е с голямо въображение, за да си го представи.
Когато хиляди бяха на площадите и искаха оставките на Борисов, правителството му и на главния прокурор Гешев, профсъюзните шефове Пламен Димитров и Димитър Манолов потриваха ръчички в тв студиата и мрънкаха, че властта покрадвала май, ама нали…, защото… понеже… ГЕРБ ги отглеждаше като екзотични животинки, които да показва на Брюксел, колчем стане дума за човешки права, трудови правоотношения и синдикализъм. И Борисов си знаеше урока: Имаме си синдикати, не се бунтуват – значи всичко е наред.
Дванайсет години позорен мир с мафиотизираното управление и мълчание за заграбените милиарди.
Синдикатите не трепнаха и когато се оповести плячкосването на стотици милиони за строителството на т.нар. магистрала „Хемус“, където има новозавършени малко над 3 километра. Собственици на фирми милионери не плащат заплати и пращат техника и работници на жълтите павета: освиркване, дюдюкане, гърла се дерат с революционен патос. Откраднатите милиарди и очевидните подлости на някои работодатели не правят впечатление на иначе словоохотливите синдикални активисти – те отдавна са част от наръча дежурни коментатори и агитатори.
Пламенният Манолов с удоволствие ще изпрати на съд този текст, заедно с автора, защото е човек на принципите и не търпи неверни внушения и твърдения. Но нека преди това, ако може, да обясни какъв синдикат е онзи, който години наред тъне в летаргия и шуми само около събиранията на тристранката, колкото да се види, че са живи и здрави вождовете на индианците. Някои казват, че там се обсъждали предварително договорени неща. Но сигурно Хофа го твърди... Нашите момчета и момичета си имат отчети за свършена работа пълни папки и томове. Не им е работа да се вълнуват от дреболии, че работещите в България са най-ниско платените, най-бедно живеещите, най-боледуващите и най-умиращите в Европа. Синдикализмът има други цели и задачи - много по висши от тези дребни и скучни теми.
Спящите синдикати, както и дежурните милиардери, абонати за обществени поръчки, се събудили и ревнали громовно за нещо, което е продукт на Борисовия режим. Дори не смеят да му споменат името. Сигурно се надяват, че ще се върне и пак ще си шушукат с него за това-онова. Шушу-мушу – камАра на пътищари. Шушу-мушу – синдикат. Шушу-мушу – протест. Шушу-мушу – Борисов. Шушу-мушу – скапана държава…
Профсъюзите може да са забравили, затова ще им припомня, че на среща на лидерите на 27-те членки на ЕС в Брюксел през 2019 г. Борисов заяви: "Когато ЕС реши да прокара една своя политика, каквато е зелената сделка, тя ще я прокара - с едни или други инструменти, но ще стане факт". Нито дума или намек, че ще се бори за удължаване живота на Мариците и осигуряване работа на миньорите и енергетиците.
През 2020 г. по време на протестите той разговаря, отново в Брюксел, с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен на „шест очи“ – и преводачката – на която заявява, че макар и трудно, България ще изпълни всички условия по Зелената сделка.
Къде бяха профсъюзните шефове и активисти тогава? А, да, бяха заети да се присмиват и иронизират в любимите им тв студиа на протестиращите. Как само ги громяха.
А миньорите да се наредят на опашката, защото мините, които е заложил Борисов, ще гърмят тепърва и още браншове ще се събудят осъзнали, че са ги мамили три мандата. Дали миньори, енергетици и други като тях вярват на синдикатите, че ще ги защитят адекватно? Както искат. Но не е лошо преди това да питат, къде са били, когато си бъбреха с Борисов, докато милиардите изчезваха.
Тъжно и гадно.
България.
Димитър Денев, въглищар
