Планът за възстановяване е бил оставен „да изгасне“ от правителството на ГЕРБ. В него тогава нямаше искра, нямаше нищо, което да загатне, че българската икономика по някакъв начин ще се промени. Дори бяха скрити от нас фактите, че трябва да дадем дата за излизане от въглищния капацитет. Това коментира пред БНР Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията.
„Упражненията около Плана за възстановяване и устойчивост показват изключителна липса на визия и на желание и енергия за промяна и преодоляване на кризата от COVID-19 и преминаване към нова зелена икономика. Ако гледаме последното състояние на Плана, е много трудно да се каже, че има каквато и да е стратегия за устойчивост, а надеждата за възстановяване е, че все пак тези средства, влизайки в икономиката, по някакъв начин ще се наместят и ще доведат до някакъв ръст“, коментира още той.
Според него е неудачно изявлението на премиера Стефан Янев, че приемането на Планa за възстановяване е навременен акт, защото не е навременно, а по-скоро е в контекста на израза: „По-добре късно, отколкото никога“.
Стефанов подчерта, че не е ясно какво ще се внесе в Брюксел и сподели надежда, че поне правителството знае това:
„Подаваме отново един сбор от проекти, които имат конкретни лобистки интереси зад тях, но те не са резултат от идея за политика как българската икономика ще се промени. Това е сбор от конкретни проекти, които определени бизнеси ще придвижат напред. Това е нещо, което няма как да доведе до трансформиране на българската икономика“.
По думите му България трябва да има основополагащи стратегически документи за това как ще се променя енергетиката.
Той изказа недоумение, че служебното правителство „под натиска на улицата в последния момент реши да създаде едно предприятие, с което търси лесни и бързи решения“:
„Чрез такава компания се търси концентриране на ресурс, лесни решения и избягване на бюджетни процедури и все неща, които трябва да променим, а не да се опитваме да заобиколим - особено когато става дума за държавна политика“.
„Фактът, че отново в Плана се отива на даване на грантове, т.е. безплатни средства, това означава, че обезщетяваме бизнеса за нещо. Това се превръща в болест, което означава, че този бизнес после не може да стъпи на собствените си крака. В България много ясно се вижда този ефект на наливане на пари. Вторият елемент, за който се говори в Плана, е елементът реформи. Фактът, че дори елементарни правила около здравната криза или реформирането на правосъдната система, ме кара да мисля, че едва ли тези 46 реформи ще станат“, коментира още анализаторът.
