”След изборите 1/3 от местата в парламента ще бъдат заети от либерално-демократични партии. Това е голяма промяна в българската политика и си заслужава да бъде осмислено. Съдържателно това е голямото, което се променя”. С този анализ започна коментара си за предстоящите избори на 14 ноември политологът и преподавател доц. Даниел Смилов пред БНР.
"Пак ще бъдем в ситуация, която ще е близка до тази в предишните парламенти. ГЕРБ и ДПС до голяма степен ще са в изолация. Основният въпрос е как останалите партии ще успеят да се споразумеят помежду си и какво ще бъде съотношението между тях".
Според него целта на либерално-демократичните партии е да увеличат общия брой на депутати в 47 парламент, а не да отнемат една от друга гласове.
По думите на Даниел Смилов проблемите с регистрациите на листи на ДБ е трябвало да бъдат избегнати предварително и изказа недоумение защо се е стигнало до тях. Според него решаването на проблема ще е по съдебен път:
"Все пак трябва да кажем, че правото да гласуваш и да бъдеш избиран е фундаментално и срещу него не могат да бъдат противопоставяни правила, които са мотивирани от интересите на администрацията. Дали даден подпис е на хартиен носител, или е електронен - това е въпрос на удобство на администрацията, но това удобство не може да бъде противопоставяно на едно фундаментално право".
Казусът с гражданството на Кирил Петков доц. Смилов коментира като подчерта, че Конституционният съд ще реши, но подчерта, че не е застрашено правото на Петков да бъде избиран на вота за парламент.
"Лозан Панов не допусна грешка като критикува Румен Радев, но допусна грешка за това за какво го критикува. Влезе в леко конспиративни сценарии, което не е добра линия, която той да преследва. Има други точки, по които да го критикува и той ги напипва", каза още Смилов.
