Женените мъже на възраст от 30 до 50 години не искат да правят секс със своите жени и партньорки. Това показват резултатите от изследване, направено от британската агенция Relate.
Питър Бел, специалист в агенцията, коментира още: "Преди към нас се обръщаха главно поради проблеми с ерекцията. Но Виаграта разреши в голяма степен този проблем. Днес все повече мъже обаче заявяват, че просто не искат “да правят секс”".
Специалистите смятат, че става дума за сериозна психологична дисфункция, а не за проблеми в отношенията между половете.
Според професор Майкъл Кинг от Медицинския колеж в Лондон, основната причина за това нарушение е депресията, която става все по-разпространена сред мъжете-представители на тази възрастова група.
Този проблем Хаг Джонс, професор по андрология в университета на Шефийлд, дефинира като “мъжка менопауза”. Ученият твърди, че 10% от представителите на силния пол, прескочили 50 години, страдат от "мъжка менопауза" или от т.нар. синдрома на недостиг на тестостерон. При хората със сърдечносъдови болести и диабет тип 2 този показател е 17%, пише в. "Дейли мейл".
Причината е, че след 30-годишна възраст нивото на тестостерона при мъжете спада по естествен начин с 1% на година. При нездравословен начин на живота процесът може да се ускори. Тестостеронът е важен не само за мъжката потентност и сексуалното влечение, но и за поддържане на мускулна маса, за здравината на костите, доброто настроение и прилива на енергия.
В резултат мъжете страдат от чести смени на настроенията, от депресия или раздразнителност. Освен това трупат повече килограми, по-често се уморяват, сексуалното им желание намалява, започват да падат космите по лицето и тялото им.
Освен това изследване от 2007 г. на учени от Медицинската школа в Сан Диего, Калифорния, показва, че мъжете с ниско ниво на тестостерона умират по-рано. Проф. Джонс твърди, че ниското ниво на тестостерона трябва да се лекува. Въпросът обаче не е толкова прост.
Първо, процесът е продължителен. Второ, изисква се внимателен подход и прецизно дозиране, основаващо се на анализа на кръвта. Самото лечение се извършва чрез инжекции, които се поставят на различни интервали от време - 3, 10 или 14 седмици. Съществуват възможности за използване на лепенки, гел или имплантати.
