На 19 октомври българските лекари отбелязват своя професионален празник. Честито на медиците, които работят въпреки системата, въпреки трупаните с години проблеми. Честит празник на лекарите, които щяха да са далеч по-добре платени зад граница, но са избрали да останат.
Днес лекарите отбелязват професионалния си празник. Това се случва на фона на нов епидемичен взрив, все повече случаи на COVID-19, растящ брой жертви, усилващ се натиск върху лечебните заведения и буксуваща ваксинационна кампания. Всичко това просто подчертава проблемите в здравната система, замитани под килима години наред.
Недостигът на медици се усети още миналата година, а в момента отново излиза на дневен ред. Здравните власти продължават да обясняват, че места в болниците има.
Легла ще се разкриват при необходимост. Но няма персонал. Има траен недостиг на медицински сестри в България - те са едва 440 на 100 000 души население при средно 840 за Европейския съюз. По-малко медицински персонал на глава от населението има единствено Гърция. Кризата с недостига на медици е още преди пандемията от COVID-19. Коронавирусът обаче само изостри проблема. Стотици лекари и медицински сестри напускат България годишно. На фона на тази цифра сме една от най-болните нации в Европа.
Населението на България е с една от най-ниските здравни култури в Европа.
Това може би обяснява позицията на страната ни по отношение на ваксинацията. Последни сме в ЕС по брой ваксинирани и то на фона на над 75% напълно имунизирано население в рамките на блока. У нас цифрата е под 30%. Скептицизмът е сред обществото, лекарите, учителите, а противоречивите послания са навсякъде. В България има и системно недоверие към институциите, което допълнително задълбочава съмненията.
Въпреки всичко - честит празник на лекарите. Онези, които работят въпреки системата. Въпреки държавата. Въпреки болното ни здравеопазване.
Джесика Вълчева
