Той се казва д-р Николай Евгениев. Не, не е носител на наградата „Лекар на годината“. Това е твърде помпозно. За някои той е спасител. Истината е, че е просто човек, но с главно „Ч“. Защото той и е единственият лекар в COVID отделението към онкологичния център в Русе. Рамо до рамо в битката със заразата до него застават само медицинските сестри.
Не се страхува от смъртта. Въпреки че избягва да говори за собствените си изпитания, не крие, че като белодробен лекар през изминалите 12 години често се е изправял очи в очи с нея.
„Имахме много смъртни случаи със свинския грип. Въпросът е, че грипната епидемия трае 2,3 месеца и има някакъв край нали, а тук този филм го играем две години и това е изтощаващото“, споделя д-р Евгениев пред БНТ.
Научил се е да държи и страха от вируса настрана. Самият той от лекар се е превърнал в пациент на COVID отделението по време на втората вълна.
„Страхът не е от полза за никого. Правило ми е впечатление, че по-спокойните хора по-леко прекарват болестта“, разказва той.
Затова отдавна е захвърлил задушаващата защитна екипировка, има достатъчно антитела и влиза без маска при заразените пациенти, за да им помогне. В момента те са 20, от които само трима са ваксинирани. Останало е само едно свободно легло.
„По 2,3 пъти идвам да наглеждам болните, обаче съм на разположение 24 часа в денонощието. Имам малки деца, които не винаги могат да разберат защо татко го няма толкова често“, продължава лекарят.
Въпреки това, д-р Евгениев казва, че и през ум не му е минавало да се откаже от борбата с вируса:
„Това е дълг, който трябва да изпълня. Това е въпрос на чест. Не работя, за да има жестове на благодарност, но признателността в очите на хората ме радва“.
И колкото и пъти да е поглеждал смъртта чрез нечии очи, днес той тъгува за един от пациентите си, а най-тежкото у дежурство, откакто COVID отделението е отворило отново врати по време на четвъртата вълна, приключва с думите:
„Днес един възрастен човек изгуби битката с болестта. Не е приятно. До момента имах някакво самочувствие и самоувереност, че като цяло нямаше починал“.
На професионалния си празник мечтае само за едно - пандемията да свърши и да се завърне на истинското си работно място- в отделението по медицинска онкология.
През годините за мнозина този човек е бил спасител, за други - просто поредният лекар. Но той е Човек, от който всеки един от нас може да се учи.
Смъртта не е страшна, когато цялото ти сърце се бори с нея и когато ръцете ти са сграбчили живота.
