Днес, много повече българи знаят как и търсят своя достъп до обществената информация. Има вече работещ закон, но публичните институции все още не са достатъчно активни, смята юристът Александър Кашъмов от правния отдел на Програма достъп до информация.
Според него, се очаква измененият Закон за достъп до информация да започне да действа с пълна сила, което още не се е случило, а публичната администрация трябва да стане още по-прозрачна и по-отчетна към правото на българите да търсят информация.
Интервю на Преслава Преславова
- Днес, представяте доклада за състоянието на достъпа на информация за 2009 г. Как се стига до информация у нас 10 години след приемането на Закона за достъп до обществената информация?
- Действително мога да кажа, че много повече хора търсят информация към днешна дата. От 2008 година по информация на закритото вече Министерство на социалната администрация, те са над 23 000 души, от които повече от половината заявления са писмени. Но въпросът тук е по-скоро дали днес българските граждани получават повече информация? Това също се промени през годините, защото сега говорим за един вече работещ закон и за една възможност да се получават много повече информация и документи в сравнение с преди 10-20 години. Включително, работят и интерент страниците на институциите, на които също се получава една част от информацията, която по-рано не беше достъпна. Независимо от това, обаче имаме още доста изисквания към публичните институции, защото ако сравним България с другите членки на европейския съюз, тук все още нещата не са достатъчно добре работещи.
- Кои са най-активните групи търсещи информация – журналисти, граждани или организации? И какъв тип информация търсят те?
- На база на нашата работа и наблюдения – има много граждани, както и не правителствени организации. Журналистите са особено активна група, търсеща информация – те използват закона за достъп до нея много активно, наистина, предимно за журналистически изследвания, но има и други запитвания. Общо взето в България, както и в една Холандия, можем да кажем, че журналистите ползват закона и това се отразява да съответната информация, с която медиите разполагат. През 2009-та година се увеличил значително броят на журналистите, които се обръщат за правен съвет към нас от 38 през 2008 г. на 126 през 2009 г. И като ръководител на правния отдел лично мога да потвърдя, че групата на журналистите се увеличила през последните години.
- Има ли ограничения на достъпа на информация у нас? Как се прилагат тези ограничения? Кои са институциите, които най-често прилагат тези ограничения?
- Има ограничения, това е ясно. Това, което при нас излиза като данни, че често пъти се отказва информация свързана с търговци, с отношения, свързани с държавни дружества и частни фирми. Има случаи, в които се отказва информация заради това, че е включена в подготовката на крайни решения, че представлява становища, мнения за крайни решения. И в това отношение, разбира се, ние приемаме положително това, че бяха публикувани, например стенограмите от заседанието на министерски съвет, защото това беше един почин именно такава информация да се открие за обществото. Имаше няколко заявления на един гражданин до МВР – едното беше за достъп до договор, а другото беше за това какъв е броят на участвалите полицаи, жандармеристи и полицейски кучета по време на митингите в началото на 2009-та година. Част от тази информация беше получена, друга част беше отказана. Случаят продължи и по време на сегашното ръководство. Голяма част от информацията бе предоставена на въпросния гражданин, но той води дело за достъп до договора. И съдът отмени този отказ за достъп до договора и сега вече трябва да му бъде предоставен договора. Що се отнася до институциите, прилагащи някои ограничения за достъп до информация, то те са изключително разнообразни. Трудно може да се говори, че една институция е по-добра от друга.
- Има ли много спечелени дела, когато е поискана защита при отказ на достъп до обществена информация? И кога се намесва съда при тези случаи?
- По нашия закон всеки има право да обжалва такъв отказ. За разлика от други страни ние нямаме комисия или омбудсман, които да се занимават с подобен род информация. Но пък гражданинът има право в 14-дневен срок при изричен отказ или в двумесечен срок при мълчалив отказ да подаде обжалване. Като цяло практиката на българските съдилища е доста положителна по отношение на заявилите за достъп до информация. Така, например мълчаливите откази по правило се отменят като незаконосъобразни, тъй като съдилищата смятат, че неслучайно законодателят не споменава изразът “мълчалив отказ” в закона, тъй като той изисква изрично администрацията да отговаря. Имахме няколко много интересни решения през миналата година като това че съдът – първо САС и после ВАС задължи председателят на агенцията за ядрено регулиране да представи изцяло приложенията към докладите за аварията в АЕЦ “Козлодуй” от 01 март 2006 г. Тези приложения и договори бяха отказани преди това, тъй като са документи на руската фирма, поддържаща дейността на реакторите и бяха определени като “търговска тайна”, но това беше отменено и председателят предостави исканата информация, предостави достъп, което беше доста важна стъпка. Също миналата година, по делото на главния редактор на местен вестник в Ловеч, беше обявена за общодостъпна информацията за финансирането на местните медии, тоест средствата дадени от общината за публикации в медиите.
- Отскоро има искане на 11 главни редактори на вестници и списания до министър Дянков за информация в кои банки се съхраняват парите на държавата – според вас основателно ли е тяхното искане?
- Напълно основателно е искането на тези редактори до министър Дянков, още повече когато става дума за размерите на депозитите, които министерствата и големи държавни дружества държат в банките. И тази информация би трябвало да бъде публична, както и критериите, по които се определят банките. Доколкото разбирам от доста бързия отговор на министъра - тази информация се подготвя да бъде предоставена и то в актуален вид на главните редактори, което също потвърждава, че това заявление е основателно. Значи е ясно, че няма основание за отказ на такава информация – тя трябва да бъде предоставена изцяло на заявилите търсенето.
- Според вас узрял ли е българинът да има право на достъп до информация за това, което се случва в държавата. Знае ли, че има това право?
- Нашият опит сочи, че много голяма част от гражданството е наясно с правото си на достъп до информация. Тази цифра, която споменах в началото – броят на търсещите в България информация за 2008 г. ни подрежда на второ място след САЩ по брой заявления процентно спрямо населението. Това е класация, направена от Холандия в областта на достъпа до информация. Това, което не съответства на търсенето е готовността на държавата да предоставя информация, тя е за съжаление доста под средното ниво за развитите страни и това е нещото, което трябва да се подобри. Според мен е нормално не всички граждани да се втурнат да подават заявления, тъй като по-голяма част от тях получават информация чрез медиите. А това че става дума за такъв брой граждани не е проблемно, както виждаме от класацията. Гражданите знаят правото си и това, което е на дневен ред, е да се получи в публичната администрация една по-голяма чувствителност към това право и тя да стане наистина прозрачна и отчетна – нещо, за което слушаме години наред, но не виждаме все още пълно изпълнение.
- А до каква степен българският закон за достъп до обществената информация е синхронизиран със законите, които действат на територията на ЕС?
- Като експерти, като организация сме добре запознати със закона, защото работихме по застъпническата кампания още, когато се приемаше закона през 2000г. Канят ни също така да обучаваме, да консултираме подобни международни закони. Днес вече има и Конвенция за достъп до официални документи, приета от Съвета на Европа и се очаква да влезе в сила, когато 10 от подписалите я 12 държави, я ратифицират. След промяната в българския закон от декември 2008 г., той се доближи в много висока степен до тези стандарти, които са предвидени и от конвенцията като особено важно значение имаше задължаването на публичните институции да публикуват информация в интернет страниците си, което за съжаление на виждаме да се изпълнява много добре. Второто важно нещо беше разширяването на кръга на задължените да предоставят информация субекти като в момента вече и държавните фирми са длъжни да дават информация и дори тези, в които държавата назначава управителния орган. Това много разшири кръга на задължените институции. Имаме заявления, подадени за НЕК, например. И трети важен момент в закона беше намаляването на обхвата на търговската тайна. Търговските договори бяха превърнати в една категорично публична информация, която не може да бъде ограничавана в защитата на търговска тайна. Последните две изменения също не са приложени на практика особено добре. Иска ни се да се полагат повече и по-целенасочени усилия в прилагането на изменения вече закон, защото се оказа, че законодателите написаха своето домашно в следствие на корупционните скандали от предишното управление, но изпълнителната власт не е. И това е, което очакваме да се случи.
- А кои са най-интересните случаи в доклада за 2009 г.?
- Единият е свързан с достъпа до ранния анализ на концесията на “Софийска вода” – случай, по който съдът наскоро постанови, че информацията трябва да бъде предоставена. Сдружението, което води делото още не е получило информацията. Но тук отказът бе основан на адвокатска тайна при положение, че Столична община все пак не извършва адвокатска дейност, доколкото ми е известно. Продължава да тече и дългогодишното дело за достъп до договора на правителството с “Майкрософт”, което прескача вече в трето поред правителство и се води от вашия колега Росен Босев от в. “Капитал” и очакваме най-после да бъде финализирано, тъй като не може тези договори да са публикувани в интернет, в съответните американски щати, където са сключвани такива договори, а ние в България като едва ли не в някаква колония, да се борим по съдебен ред за достъп. Интересен и още един случай в сферата на ядрената енергетика, който е във връзка с оповестената в медиите информация от ядрения физик Георги Котев, че е имало подмяна на ядрена енергия в Козлодуй, със съответните съмнения за злоупотреби и дори корупция. Това заявление сега, подкрепено от нас, е за достъп до цялата документация , свързана с лицензирането на тази подмяна на гориво – тя беше отново отказана заради търговската тайна на друга руска компания, която се занимава с внос на ядрено гориво. И наскоро този отказ бе отменен от софийски административен съд с особено интересни мотиви – тъй като става дума за информация от висок обществен интерес, не би следвало да се противопоставя търговската тайна. Все пак, законът с поправките от 2008-ма г. изрично изисква да бъде предоставен най-малкото частичен достъп.
