Войната между Полша и Европейският съюз изобщо не трябваше да се случва. Целта на управляващата партия в Полша със съдебната реформа не е била да влезе в конфликт с Европейската Комисия и да предизвика континентална война. Целта е била вътрешен контрол. Проблемът на Полша обаче е в това, че страната е членка на ЕС и съдилищата във Варшава са част от една паневропейска съдебна система и тези промени бързо привлякоха вниманието на Брюксел.
Партията “Право и справедливост“ (ПиС) спечели изборите през 2015. Голяма битка на формацията бе почти незабавно да поеме контрол над съдебната система. Подобна политика бе и в основата на краткото управление на ПиС в периода 2005-2007 г. Партийният лидер Ярослав Качински обвини съдилищата, че подкопават неговата радикална политическа програма с подтискащи идеи за разделение на властите, които подкопават това, което той вижда като демократично право на неговата партия да управлява благодарение на спечелените избори - концепция, наречена “правна невъзможност“.
В предизборната си програма за 2015 г. ПиС твърди, че съдилищата са политизирани, корумпирани, неефективни и доминирани от съдии от комунистическата епоха и призова за дълбоки реформи в съдебната система.
Контролът над съдилищата
Една от първите стъпки бе политическата хватка върху Конституционния съд. Вместо да изчакат редовното пенсиониране на съдиите ПиС и президентът Анджей Дуда отказаха да назначат трима съдии, избрани в трибунала, и ги замениха с трима, които се смятат за по -близки до управляващата партия. Това предизвика конфликт с Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на Европа. Начело на тъкмо този съд в момента е личен приятел на Ярослав Качински.
Бомбата, която доведе до избухването на конфликта дойде от редиците на този върховен съд. Магистратите решиха, че полската конституция има по-голяма тежест от решенията на Европа.
Критици твърдят, че през изминалите шест години ПиС и съюзниците на формацията са успели да подчинят прокуратурата и са разширили влиянието си върху съдилищата като са поели контрола върху органа, който би трябвало да номинира съдии и създадоха нов дисциплинарен орган във Върховният съд - ход, който ЕС определи като противоречащ си със законите н Брюксел.
Въпреки нарастващия натиск от страна на брюкселските институции, полското правителство натисна педала на газта. И Европа се оказа доста беззъба да се противопостави. Дълго време блокът не успя да направи нещо съществено, за да се справи с проблемите с върховенството на закона в Полша. Според доклад на института “Varieties of Democracy” Варшава отчита най-голям спад в спазването на демократичните стандарти.
Какво направи Европейската комисия?
През 2017 г. ЕК задейства процедура по чл. 7, който на практика отнема правото на глас на държава-членка заради сериозно нарушение на принципите на блока. Но Полша вижда като верен свой съюзник Унгария. И двете държави са остро критикувани от ЕС заради неспазването върховенството на закона, а братската прегръдка между Варшава и Будапеща означава, че Брюксел никога няма да получи единодушието, нужно за да може тази процедура по чл. 7 все пак да влезе в сила.
Битка до край
Небето над Полша заради последните действия по отношение на съдебната система обаче няма да е безоблачно. След годините проблеми и редицата решения срещу Полша от страна на Съда на ЕС, блокът се събуди и вече разполага с оръжие - 36-те милиарда евро по Плана за възстановяване, нужни на Варшава за справяне с последствията от COVID-19. Тези средства са особено нужни и на управляващата партия ПиС, за да спечели следващите избори през 2023 г.
За самия Качински обаче въпросът не е само в парите, а и във властта. Ако даде на заден ход сега под натиска на Европа, политикът рискува да подложи на съмнение облика си на върл защитник на националните интереси на страната. Това би било удобно за опозицията.
Изглежда, че битката ще продължи още доста дълго време. В момента и двете страни дълбаят, а полето за компромис не е голямо. Полски дипломати коментират - изглежда Варшава и Брюксел вече не играят покер. Играят на руска рулетка.
превод и редакция: Джесика Вълчева
