Всички, които не крещят, че България е фронтова линия на САЩ срещу Русия, ”Да живее Кремъл” и ”България е колония на САЩ”, са фашисти. Така твърдят националисти от различни формирования. Те не могат да се търпят помежду си, заради завладелия ги нарцисизъм, но са единни в агресията срещу несъгласните с тях. Това е познато, но високите децибели и лозунгите в кампанията им е повод за повече бдителност.
Тя се налага, защото вчера чухме страховити неща от юрист, кандидат за вицепрезидент на един от лидерите на партия, която нападна евреи, турци и др. етнически групи, които били „гости“ на българската територия. А тази земя ние, българите, сме напоили с кръвта си. Последното е вярно само донякъде, защото кръвта си за България са дали предци, на които все по-малко приличаме. Днешните „патриоти“ са готови по-скоро да пуснат кръв на други, а не своята, с което напомнят за коминтерновци от периода, когато домакин им е бил чичко Сталин, а не на нашите апостоли, с които се кичат с повод и без повод.
Класически пример за юдофобия в СССР са погромите срещу евреите, под лозунги на комунистическото правителство за борба срещу антисиметизма и ксенофобията.
Защо след толкова години у нас се есхумират настроения, характерни за режимите на Хитлер и Сталин? И как да си обясним крясъците на „патриотични“ групи, че президентът Радев и служебното правителство са фашисти? Нали ксенофобията е част от идеологията на фашизма и крайният болшевизъм? Как така нашите „патриоти“ са хем срещу „гостите“, хем обвиняват във фашизъм други? За раздвоение на личността ли става дума или за предизборна тактика?
Фашизмът възниква в Италия по време на Първата световна война и е повлиян от националсиндикализма в противовес на либерализма, анархизма, консерватизма и дори на марксизма. Фашизмът проповядва военизиране на обществото и управление с твърда ръка. Характерни за фашизма са крайните мнения и агресията. На такива приличат заплашителните призиви и лозунги, както и налетелите да бият образователния министър и искащи разправа със слугите на САЩ и НАТО, напускане на ЕС и връщане към дружбата с Москва. Един от кандидат-президентите дори обеща да звънне в Кремъл и да уреди намаляване цените на газа… Друг твърди, че без Русия нямаме бъдеще.
Невероятно е докъде могат да стигнат щенията за власт. Именно за власт, защото интересите на обществото отсъстват от тази пропаганда.
Злоупотребата с отношението на много българи към руския народ (не към властващата идеология с имперски амбиции) е манипулация на утвърдени ценности. Но и дори в това има доза дискриминация, защото в освободителната война, а и в червената армия, са служили освен руснаци също украинци, беларуси, финландци, узбеки, грузинци, арменци, осетинци... Защо не ги споменаваме?
Пропагандата, че Русия е икономическо чудо и спасителен бряг за заблудени души като нас, българите, издиша сериозно. През 2020 г. тя изпада от Топ 50 на държавите по стандарт на живота. БВП на Русия през 2020 г. е 1,5 трилиона долара. На САЩ е 21 трилиона, а на Германия – 3,8 трилиона долара… Как стана така, че победителят във ВСВ е далече зад победената Германия? И защо децата и внуците на най-шумните защитници на кремълската пропаганда учат и работят в страни на „прогнилия капитализъм“, а не в Москва, Владивосток или Перм?
Агресията, на която ставаме свидетели е част от нещо много по-голямо, което застрашава устоите на нацията. Големият губещ от месеци насам е Бойко Борисов и неговата ГЕРБ. Освен излизането от властта, голяма болка за бившия премиер е и президентът Радев. Борисов толкова е свикнал да държи всички бюджетни средства в ръцете си, че без тях е като озовал се в пустинята човек без грам вода. За да си върне комфорта на властта е готов на всичко. От подклаждане на протести по всякакъв повод и случай до купуване на гласове и цели формации. Тук не става дума дори за идеология, защото заклетият комунист, събудил се една сутрин като десен субект, няма дори политическа платформа. От пребиваването му в СИК, през МВР и начело на правителство той е отдаден на две въжделения: власт и пари.
За да ги притежава няма скрупули да ползва националистически и друг вид крайни формации, криминални групировки, както и фирмите, облагодетелствали се от обществените поръчки и държавния ресурс.
Стигаме до най-важното: защо това е възможно в държава, претендираща за демократични ценности и спазване върховенството на правото? Ами защото съдебната система е овладяна от кръгове на задкулисието, а главният прокурор е в топли отношения и зависимости от същите тези кръгове. Неговото бездействие спрямо развихрящата се ксенофобия и вонящите случаи на корупция в политическите върхове се родеят с предателство към нацията. На него не може да се разчита, а и престоят му там, където е, изглежда към края си.
До изборите за президент и парламент има още три седмици. Да запазим самообладание и здрав разум. Мътният порой ще изтече.
Иван Вазов ни е завещал мъдрост, която не бива да забравяме: „Да имаш милост към немилостивите е така подло, както да я очакваш от тях.“ И още: ,,…България заслужава да се потрудим за нея.“
Има граници, които не трябва да се прекрачват и предизборните кампании не са оправдание.
Д-р Димитър Попкутуев
