Ако изборите за президент и вицепрезидент бяха в отминалата неделя, 51,2% от гласуващите биха дали своя вот за Румен Радев. След него е Анастас Герджиков, който би събрал 22,5% от гласовете. Трети би бил Мустафа Карадайъ със 7,9%. За Лозан Панов би събрал 6,2%.
Това показва най-новото проучване на „Галъп интернешънъл“ за Българското национално радио, проведено лице в лице с таблети, сред 1009 пълнолетни българи, в периода 10-17октомври. То не отчита събитията от последните дни.
Сред останалите личат най-вече Костадин Костадинов – 3,1%, Милен Михов – 1,6%, Веселин Марешки – 1,1%. С „Не подкрепям никого“ биха гласували 2,7%. Останалите се разпределят сред други кандидати. Сред тях личат Волен Сидеров, Валери Симеонов и др.
Заявената активност за президентските избори е в следните стойности: 56,4% казват, че ще гласуват със сигурност на президентските избори. 54,2% казват, че ще гласуват със сигурност на парламентарните избори. По над 20% са и онези, които казват, че вероятно биха гласували, но не са сигурни.
Данните за структурата на нагласите и потенциалната активност показват възможност президентските избори да завършат и в единствен тур. С оглед на последните събития обаче тази възможност не е доминираща. Цели четири седмици все пак остават между края на терена на изследването и изборите на 14 ноември.
Ако парламентарните избори бяха в средата на октомври, моментната снимка на електоралните нагласи щеше да изглежда така: за ГЕРБ-СДС биха гласували 22,5% от гласуващите, за БСП – 15,1%, за „Продължаваме промяната“ – 13,4%, за „Има такъв народ“ – 12,2%, за „Демократична България“ – 11,2%, за ДПС – 10,8%. Това са и сигурните от днешна гледна точка формации в следващия парламент. Близо до бариерата е и „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ – с 3,7%. Под бариерата личат също „Възраждане“ и ВМРО, съответно с 2,9% и 2,3%. Останалите гласове биха отишли при други формации.
Потенциален проблем ще е уплахата от вируса, боязън от машинното гласуване и т.н. Всичко това, заедно с кризисната политическа и икономическа ситуация, прави изборите и за президент, и за парламент трудни за прогнозиране – по отношение на активността и на самия вот.
