Проблемът със стремително растящите цени на електроенергията и природния газ е общоевропейски и трябва да търсим координирани действия на ниво Европейски съюз, така че да защитим гражданите и бизнеса. Това е и основната тема на днешния Европейски съвет. Това коментира държавният глава Румен Радев преди заседанието на Евросъвета в Брюксел.
„Краткосрочните мерки по отношение на компенсациите за гражданите и бизнеса са оставени изцяло на отговорността на държавите членки и са според техните финансови възможности. България вече предприе действия и очаквам правителството да продължи да работи в тази посока“, отбеляза той.
„Важна мярка за България, която към момента липсва, е намаляването на цените на емисиите на парниковите газове, които вече надхвърлят разчетните от ЕК нива за 2030 г. Друга възможност е събраните средства от продажба на емисии да могат да се използват за кризисни мерки. България произвежда достатъчно за своя пазар енергия, но износът й в рамките на единния пазар влияе на цените у нас. Затова ще настояваме ЕК да се намесва енергично с мерки за контрол върху цените на борсите и за предотвратяване на спекулата“, отбеляза Радев.
„В България разчитаме на нашия ядрен сектор като основен източник на достъпна, евтина и надеждна енергия. С Франция и други държави ще настояваме ядрената енергетика и производството на енергия от природен газ спешно да бъдат признати и включени в списъка с екологично устойчиви икономически дейности. Приветстваме и средносрочните мерки, особено за облекчаване на разрешителните за ВЕИ и за търсене на решения на големия проблем как да съхраняваме енергията от ВЕИ“, продължи президентът.
„България подкрепя прехода към климатично неутрална икономика, но той трябва да бъде плавен, устойчив, балансиран и щадящ и за гражданите, и за икономиката. Трябва да внедряваме нови решения в енергетиката и то ускорено, но в никакъв случай не трябва да допускаме рисково изпълнение на този преход. Ще настоявам да бъде извършен анализ за връзката между настоящата енергийна криза и приетия пакет „Подготвени за цел 55“. За страната ни драстичното намаляване на емисиите би означавало ускоряване на процеса на спиране на традиционни базови мощности, без да има готовност да ги замени с нови според съвременните технологии“, каза още държавният глава.
„За съжаление, предишното правителство през декември 2020 г. допусна да се тръгне по тази пътека и сега ние трябва да правим всичко възможно, за да минимизираме щетите за България“, завърши той.
