Затова всяка новост ни плаши, стресира и ни организира за съпротива. Такъв народ е чужд на иновациите, защото ни кара да излезем от рутината; а с такава регресивна настройка трудно прогресираме, пише икономистът Евгени Кънев.
"Иновацията идва едва, когато всички други са я въвели. А нашите политици използват единствения аргумент, чрез който не поемат риск: “всички правят така”.
Следва обаче побългаряване на иновацията и общо взето всичко си е по старому.
Помните ли съпротивата срещу слагането на автомобилни колани?
А срещу пушенето на закрито в заведенията?
А срещу Европа, която щяла да ни спре ракиените казани и шкембе чорбата?
А срещу връщането родните имена на турците?
Не, ние не искаме всички да се освободим от гнета на вируса като се ваксинираме и спазваме мерките - защото мисълта за другите ни нарушават рутината и удобствата - а това го мразим;
Не, ние не искаме да спре домашното насилие и затова направихме Истанбулската конвенция джендърска;
Не, ние не искаме Зелената сделка, защото предпочитаме да се тровим, но да запазим работните места в една умираща индустрия;
Не, ние не искаме евтин газ и предпочитаме да дадем милиарди за руски тръби и скъп газ; нито искаме евтино гориво и търпим монопола на Лукойл.
В миналото наистина има пасторална идилия. Която ни кара да се чувстваме горди с усилията - но не нашите, а на тези преди нас. И …да си живеем в миналото и с
миналото."
Евгений Кънев
