В България отдавна хореографията на сценките, които имитират наличието на криза, целят да дадат максимум на публиката с минимален риск за играчите зад завесата. Задкулисието винаги е тествало обществените реакции с бойни сцени от скрина на евтиното кинопроизводство, допълнено с развален партиен дъх...
Този път сцената бе в Стара Загора, а масовката бе „щурмуване“ на МОЛ. Трябваше да е емоционално, но се получи глупаво, както винаги. Въображението на статуквото никога не е било на висота, но този път съвсем се издъни. Да разполагаш с огромен финансов и кадрови ресурс и да предлагаш толкова немощна продукция, е истински провал.
Млади старозагорци щурмували МОЛ, защото били срещу зелените сертификати. Развявали български знамена и плакати „Свобода или смърт“. Атакували с бойни викове: „Бъл-га-ри, ю-на-ци“ и “Сърце, душа, за България!”. Мел Гибсън в "Патриот" - старозагорски римейк...
Щурмът е вид военна маневра, в която бойците напредват към врага с най-висока скорост в опит да влязат в ръкопашен бой.
Преди 108 години Дванадесети пехотен старозагорски полк атакувал Одринската крепост под командването на ген. Георги Вазов. Епизодът е записан в златните страници на военната ни история. Със сигурност не е имало „Бъл-га-ри, ю-на-ци“, защото всичко е било истинско.
Къде ще бъде записан щурмът на МОЛ? Най-вероятно в анализите за пълната деградация, обхващаща все повече слоеве от българите.
Имало е щурм на Бастилията в Париж на 14 юли 1789 г., което е било удар срещу кралската власт във Франция. Атака и до днес е символ на Френската революция, а 14 юли е национален празник.
Имало е щурм на Берлин през май 1945 г., който слага край на Втората световна война и нацизма.
Щурмът на МОЛ в Стара Загора не се връзва с нито един от тези примери. Но приляга на въпроса: Може ли да се опише положението у нас с три думи?
Отговорът е: Стигат и две: морална безпътица.
Утвърждава се български феномен: Всички ненавиждат всички. Всеки има кого да ненавижда. Тук не просто бедните мразят богатите, необразованите мразят умните или аутсайдерите – успешните. Цари ирационална ненавист.
Армия от човечета, в главите на които има само екзистенциален вакуум.
На щурм! – чува се команда. И те щурмуват, съпровождани от фолк фанфарите – с готини дрешки; емоционални, нахакани момчета и момичета. Фалшиви гъзари и естествени кифли с подходящите джуки и цици. Ние сме бунта, гражданската съвест!...
А мрежата ври като морето край нещастния кораб „Вера Су“.
Много ми се иска да видя старозагорските щурмоваци един ден да атакуват Бастилията на корупцията, да речем. Или на неработещото правосъдие.
Колко сладко и славно е да си молощурмовак в днешно време.
Емил Азар
