Шест ключови ресора и най-наболелите проблеми в тях очертаха по време на открита дискусия от ”Продължаваме промяната”. Пред граждани Кирил Петков и Асен Василев представиха своята визия за решение на основните кризи в държавата ни.
"Продължаваме промяната" е едно обещание. Обещаваме, че това, което започнахме преди четири месеца, ще го продължим със същата сила, със същата енергия, но с много по-добър отбор. Искаме да има широко отворен разговор, защото само Кирил и Асен няма да направят промяната. Тя идва от всички нас. Заедно", заяви бившият служебен министър Кирил Петков пред гражданите.
По време на откритата дискусия бяха очертани проблемите в сектор икономика, образование, енергетика, инфраструктура, земеделие и здравеопазване. Общото между всички тях са безкрайните злоупотреби, които трябва да бъдат спрени с редица реформи и по-строг контрол.
Икономика
"Имаме много проблеми в икономиката. Нисък експортен потенциал и малко фирми с висока добавена стойност. Ниско ниво на иновации. Намаляване на външните инвестиции и туризъм, който е неустойчив и подценен. 20% от икономиката ни е с експортен потенциал. Това значи, че 80% работят за вътрешния пазар. Преките чужди инвестиции след 2007 г. слязоха надолу и сега са на ниско ниво - около 3%. Последни сме в Европейския съюз по ресурс на ефективност. На дъното сме по дигитализация в бизнеса", очерта проблемите Кирил Петков.
"Продължаваме промяната" предлага решения.
- нулева корупция и нулева толерантност спрямо подобни практики
"Това значи 8 милиарда на година, които в момента отиват в джобовете на няколко души, да бъдат освободени. Видяхме как в Българската банка за развитие 20 души си бяха поделили 2 милиарда лева", обясни Петков.
- стимулиране на растежа чрез облекчаване на административните процедури
Малкият и средният бизнес трябва да получат стотици разрешителни и са подложени на куп проверки. Нужна е да се даде възможност те да работят. Идеята - Министерството на икономиката да се превърне в Министерство на икономиката и иновациите.
"Това значи всичко да работи заедно в една посока към финансиране на иновациите в българската икономика, да вдигнем експортния си потенциал. Създаването на борд между Министерството на икономиката и иновациите и Министерството на образованието значи да вземем най-добрите експерти у нас и в чужбина, които да застанат между тези две институции. България трябва да има дългосрочна стратегия за иновациите", обясни още Петков.
- фокус върху успелите български фирми на международния пазар
20% от фирмите у нас имат експортен потенциал. Едва 1.5% от тях имат висока продуктивност. Идеята е този процент да се дигне. Това би удвоило българската икономика.
"В момента компаниите се крият заради корупцията и административната тежест. Но ако им обещаем нулева корупция и им покажем, че държавата ще работи с тях, те могат да послужат за пример", посочи още Петков.
- изграждане на индустриални паркове
"Трябва да утвърдим България като логистичен и финансов хъб. Имаме 10% данък, но не правим пари от това. Не сме портал за европейските пазари. България има целия потенциал да е портала на Европа", коментира още Петков.
- устойчив туризъм, силен бранд и подготвени кадри
Голям проблем пред България е изтичането на кадри в чужбина, които развиват собствени бизнеси зад граница. Привличането на способни наши сънародници обратно може да стане чрез привличане на инвестиции.
"Трябва да използваме този ресурс на българите, но за тази цел трябва да знаем къде са и какво правят. Можем да привлечем хората обратно и да съчетаем това със стратегия за инвестиции", обясни още бившият икономически министър.
- централизация, финансова ножица и пустеещи региони
"Няма нормални болници и училища в провинцията. Това е моментът, в който младите хора напускат и се изместват в София. За да имат добре платена работа, трябва да има индустрия. За да има такава, трябва да има площадка, лесен достъп. Това е свързано с логистика. Докато не се оправи, няма как в България тези места да започнат да се развиват", посочи на свой ред Асен Василев.
Образование
Работещата икономика зависи пряко от работещото образование. "Продължаваме промяната" предлага създаване на борд между двете ресорни министерства и въвличане на бизнеса така, че кадрите да отговарят на трудовия пазар.
"Проблемите днес са ниска функционална неграмотност, остарели програми и подходи, предпенсионната възраст на учителите, нямаме и успешни институти и развита наука. 47% от учениците нямат минимална функционална грамотност, разбиране на текст. 17 хил. деца годишно отпадат от училище. Нямаме млади учители. Три пъти по-малко са учителите между 25-29 г. Два пъти повече са нашите възрастни учители в сравнение със средните за Европа. Имаме само един университет в топ 1000 и сме на 864 позиция. Страни като пакистан вече имат университети преди нас", обясни Кирил Петков.
"Учителска заплата от 15% от средната в страната. Професията трябва да е добре платена. Парите за образование трябва да се повишат, но те да следват качеството", допълни още Петков.
- инвестиции в научна дейност
Нямаме университет, който да финансира своята наука с повече от 5-6%. Трябва да се стремим това да е 10%. Професорите в нашите университети трябва да бъдат стимулирани по правилния начин. Част от финансирането трябва да е дадено от бизнеса. Част от бюджета трябва да е там. Трябва да могат да публикуват по няколко статии на година в списания с високо реноме, за да може да се свързват с бизнеса, да правят истинска наука. Оценяване на професорите от студенти и тази информация да е публична, за да има съревнование между професорите. Нашите професори ще дръпнат напред. Няма как да сме иновативни в икономиката, ако не се направи този мост така, че бизнесът и университетите да работят ръка за ръка. това трябва да бъде стимулирано.
"Трябва да се финансират изследователски колективи, не университети. Има хора, които специализират в това как да вземат пари. Нашите колективи не участват в европейски проекти, защото нямат стимул. Ако се направи така, че финансирането на университета и свързано с това колко добре се преподава и се стигне до финансиране на проектен принцип, вероятно 80% от висшето ни образование в момента няма да може да се справи. Трябва да има плавен преход, но крайната цел е тази", обясни Асен Василев.
Енергетика
Високи цени, енергийна бедност, енергийна зависимост, "Зелена сделка", но без план. Това са част от проблемите, с които се сблъсква страната ни в сектор "Енергетика". Една от основните причини за всичко, което се случва у нас, отново е корупцията.
"Цялата криза през 2013 г. можеше да бъде изцяло избегната, ако нямаше корупция и неефективност в системата. Сега сме подписали “Зелената сделка” без да имаме ясен план какво ще правим с енергийните мощности. Виждаме голямо оскъпяване на въглищните централи, което ще продължи да се случва. Няма ясна идея как те ще са заместени така, че цените да останат ниски. Имаме ниска ефективност на енергопотреблението. Имаше мащабна програма за саниране, която постигна резултати. Но като говорим на корупция, този ресурс също не бе ефективно използван", обясни Асен Василев.
Едно от решенията е да се въведе ред в управлението на енергетиката и закриването на Българския енергиен холдинг, както бе препоръчано още преди години. БЕХ е шапка, която позволява неефективни мощности да трупат загуби.
“Вместо да инвестираме в добре работещите мощности, вземаме цялата им печалба, която използваме, за да поддържаме неефективните мощности. Последният случай е с “Топлофикация София” - вместо да се търси начин парното да е по-ефективно, да събира плащания, да си оправи загубите по трасетата, решението през последните 10 г. е да се пише заем към БЕХ", заяви Василев.
- нужда от контрол, отчетност и прозрачност на държавните дружества
Има нужда от работещ и независим регулатор, който да въведе типови договори. Има нужда и от нови мощности с фокус върху ВЕЦ и геотермален потенциал.
"Маришкият басейн може да продължи да работи, но под друга форма. Трябва да се мислят варианти за утилизация. Може да се мисли за вариант, в който инвестициите да са в някоя от турбините в Маришкия басейн, а не да се мисли как да се строи завод за горене на отпадъци в центъра на София. Имаме сериозен проект по рекултивация на мината. Има възможност до самите централи да се сложат индустриални зони, които да могат да се свържат с централите и да получават електричество на по-ниска цена.
- динамичен фонд за енергийна бедност
- енергийна модернизация на бизнесите
"Комбинация от тези решения би позволила на България да постигне енергийна независимост на прилична цена".
- за ядрена енергетика, но против АЕЦ "Белене"
"Темата се превърна в политическа дъвка и се използва от години. Това е популизъм. Невъзможно е да се говори за продължаване на този проект след аварията във Фукушима. В момента площадката се декласифицира и ЕС трябва наново да я лицензира. Това няма да се случи. Трябва да се инвестира в АЕЦ "Козлодуй" - проектът да бъде удължен максимално и когато блоковете тръгнат да излизат от употреба, да сме готови със заместващи мощности", смята Кирил Петков.
Инфраструктура
България е осма по територия в Европейския съюз и в този смисъл - не е никак малка държава. За съжаление обаче инфраструктурата в някои региони все още е от Римската империя. Има нужда от свързаност на Северна България с Южна България и със света.
Как?
Мостове и тунели под Стара планина, доизграждане на автомагистралите "Хемус" и "Черно море", тунелът на АМ "Струма", скоростни отсечки и пътища, автоматизиран контрол.
Премахване на корупцията в бранша - основна задача. Петков и Василев отново припомниха схемите с "Автомагистрали" и възлагането на процедури "инхаус". Според "Продължаваме промяната" дружеството трябва да бъде закрито, а порочната практика - прекратена.
- преструктуриране на КПКОНПИ
Земеделие
Ядем небългарски домати, внасяме традиционно български храни и това е голям проблем. В момента цялата система за субсидиране и финансиране на земеделието е насочена за това парите да отиват към големите стопанства и то основно за култури, които не изискват работници. Няма хора в селските райони. Голяма част от земеделието ни не използва модерни технологии. Имаме три пъти по-малко продукция на декар, произвеждаме култури с ниска себестойност - произвеждаме 4 пъти повече жито от това, което консумираме, но не произвеждаме достатъчно плодове. По този начин субсидията, която се дава на площ за едрите стопанства, на практика се изнася. Освен това има много стопанства, които се водят отделни, но на практика зад тях стои един и същи човек. Това обаче не е обект на разследвания и проверки.
Решенията? Течовете на пари и корупционните схеми в сектора да спрат. Тук те са с особено големи размери, а на практика става дума за система в системата - има собствени одитни агенции, агенции за разпределяне на средства. Държавен фонд "Земеделие" пък е със статут на министерство.
Здравеопазване
Бавният и скъп достъп до медицинска грижа, лошите болнични условия и бази, високата, но иначе предотвратима смъртност, са само част от проблемите, с които България се сблъсква в сектор "Здравеопазване". Страната ни изпитва остър недостиг на медицински сестри и санитари, младите специалисти изтичат в чужбина, а много лекари са пред пенсия.
Фокусът трябва да е в превенция и добре финансирана доболнична помощ.
В сектор "Здравеопазване" трябва да се сложи край на злоупотребите. Това би помогнало бюджетът на НЗОК да стане достатъчен.
"Областните болници са в окаяно състояние, пътищата до тях са лоши и губим златния час. Няма достатъчно линейки. Трябва да има възможности за кариерно израстване на лекари. Специализанти трябва да могат да се ротират през университетските болници. Заплащането отново да е на база реални резултати, а не просто по пътеки", обясни още Петков.
- приоритет върху здравето на децата
- работещо електронно здравеопазване
