Решението на Конституционния съд за гражданството на Кирил Петков звучеше като от пленум на БКП от средата на 60-те години на миналия век.
Това коментира за Mediapool правозащитникът адв. Михаил Екимджиев, след като вчера КС реши, че указът за назначаването на Петков за министър е противоконституционен, защото към момента на назначаването си той е имал двойно гражданство – българско и канадско. Текстът в конституцията е изричен, а адв. Екимджиев застъпва тезата, че КС е бил длъжен да го тълкува съобразно реалностите на 21 век.
"В началото ме беше срам, но сега вече страхувам накъде ни тласка КС. Той ни дистанцира от европейските ценности. Усеща се полъха на Евразия, на средноазиатските държавици и султанати, които нямат нищо общо с ценностите на обединена Европа", казва адвокатът.
Според него дебатът за това какво решение трябва да вземе КС е приключил на 25 октомври, когато бившия депутат от Великото Народно събрание и конституционен съдия Георги Марков даде интервю по темата.
"Човекът в прав текст обясни, че тези текстове са приети в конституцията, за да се попречи на покойния професор Александър Чирков да стане министър на здравеопазването, защото към онзи период той е имал и германско гражданство. След като в прав текст ни е казано какво са правили депутатите във ВНС, няма никакъв смисъл да се обсъжда дали тази норма защитава някакви обществени ценности, защото конституцията е призвана да защитава фундаменталните ценности на обществото. Георги Марков ни съобщи, че зад гърба на суверена, един политически картел е приел норми, с които лишава хора като проф. Чирков и Симеон Сакскобургготски да участват активно в политическия живот. Но не е само това. Този текст лишава и нас, българските граждани от възможност да избираме тези, които харесваме и които смятаме, че са най-достойни да представляват държавата ни. Това е престъпление срещу българския конституционализъм и демокрация", казва Екимджиев.
Адвокатът посочва и друго интервю на бивш член на КС – проф. Георги Близнашки.
"В четвъртък сутринта "професор" Близнашки обяви по bTV, че Кирил Петков, като истински джихадист, е минал специално обучение в Канада, където е индоктриниран в принципите за върховенство на правото и правовата държава. Затова било много притеснително канадски гражданин да участва в протестите срещу българския главен прокурор. Така от двама емблематични бащи на злощастната ни конституция - Георги Марков и Близнашки, разбрахме какви ценности защитава тя и защо е важно да бъде злепоставен Кирил Петков", коментира правозащитникът.
Той напомня, че нормативните актове не могат да имат персонална насоченост.
"Те не могат да бъдат създавани за конкретно лице. Дори в правилника на селско читалище не може да пише, че това е норма за Иван или Иванка. А се оказва, че точно това е направено с няколко норми в българската конституция. Не само тази с двойното гражданство, а и тази, която изисква президентът да е живял последните пет години в България. Според Георги Марков тази норма е създадена, за да елиминира възможността Симеон Сакскобургготски да бъде избран за президент", коментира Екимджиев.
Той твърди, че КС е бил длъжен да даде ново тълкуване на нормата за гражданството, след като е узнал какво стои зад написването.
"Вместо това се защитава този провинциален политически картел от 90-те години и се ограбва суверена от правото му да избира тези, които смята за най-подходящи, защото това е в основата на демокрацията", обяснява адвокатът.
"Затова ме беше срам да чета решението на КС, което звучеше като заимствано от някой пленум на БКП от средата на 60-те години на миналия век", казва Екимджиев и цитира пасаж от решението: "Въпросът с гражданството е тясно свързан с личното и общественото съзнание на българската общност и на всеки отделен българин и мисията на държавата да се самосъхрани срещу влиянието на вътрешни и външни сили, които противоречат (противостоят) на нейните интереси и единство".
После продължава: "Това няма нищо общо с мотивите на един Конституционен съд от европейска правова държава. Това решение не само ни отдалечава от Европа, то ни връща към времената на БКП."
Според него решението за Кирил Петков хвърля сянка върху смисъла на съществуването и независимостта на КС. Екимджиев допълва, че това дело е дадена възможност за становища на трима души, които предварително са защитавали позицията на ГЕРБ.
"На този фон на Кирил Петков не бе даден шанс да се защити. От него бяха поискани доказателства за гражданство, но не му беше разрешено да предостави становище, което е лишаване от базисно право на защита. Така се създава впечатление, че КС по една или друга причина се е отклонил от задълженията, които конституцията му вменява", допълва Екимджиев.
Адвокатът казва, че КС е можел да преодолее старата си тълкувателна практика за гражданството (по делото за гражданството на Жорж Ганчев от 1995 г.), ако приеме, че нашето право на български граждани да изберем някого е оставено в зависимост изцяло от волята на трета държава - от това дали чуждата държава ще издаде съответния акт за освобождаване от гражданство.
"Ако говорим за национален суверенитет, тази заплаха е много по-голяма, тъй като нашето право на избор зависи от неопределената воля на някаква трета държава. Освен това една конституция не може да ни казва: Хайде да се съберем тука на селска седянка, за да елиминираме Чирков или Сакскобургготски. Не може тези провинциални завери 30 години по-късно да продължават да се възпроизвеждат."
