Икономическата криза, недостигът на работна ръка, социалните измерения на „изолацията“. Какви са проблемите на българите на острова в момента.
Измина почти година откакто Великобритания официално напусна Европейското семейство, какво се промени?
Промениха се много неща. Всъщност изминаха повече от 5 години откакто хората във Великобритания взеха решението чрез референдум да напуснат Европейския съюз. Почти година вече Обединеното кралство официално не се води част от ЕС и не се подчинява на установените от него правила и закони.
Преди, като европейски граждани, хората от двете страни на канала можеха да работят и пътуват свободно и да останат толкова дълго, колкото пожелаят - навсякъде в Европа - без предварително планиране и допълнителни ограничения.
Реалността днес е различна. Гражданите на ЕС и Великобритания имат правото да посетят съответната страна за максимален период от 6 месеца. За туристически цели се изисква валиден международен паспорт, а за целите на работа е нужно предварително да бъде издадена работна виза.
Съдейки по последните събития, последствията от икономическата криза настъпват осезаемо в Европа. Каква е ситуацията във Великобритания?
Напускането на ЕС постави Обединеното кралство извън пазара на ЕС. На практика страната загуби достъп до 445 милиона потребители и близо 25 милиона предприятия. Здравната криза, покачващите се цени на електроенергията, недостигът на работна ръка в сектора за доставки, покачващите се цени на горивата и липсата на основни продукти по магазините допълнително оказват негативно влияние върху живущите във Великобритания.
Великобритания очакваше това да бъде годината, в която Островът да се установи като изцяло независим от ЕС и да продължи напред, сключвайки самостоятелни търговски сделки с трети страни. Планът за установяване като суверенен търговец, който да предоставя повече възможности на икономиката, бизнеса и работещите е на път да бъде по-скоро далечна утопия, отколкото реалност.
Анализите показват, че британската икономика се е свила с 9.7% от началото на кризата. Като най-голям моментен натиск могат да бъдат определени покачващите се цени на горивата. Те са поскъпнали с близо 20%. Според данни на Английската централна банка се очаква инфлацията да намали доходите на домакинствата с близо 1000 паунда.
Чрез плановете си за възстановяване и устойчивост Европа се стреми да излезе от кризата възможно най-скоро. Но по всичко личи, че изолирана от ЕС, Великобритания е в ситуация на по-трудно икономическо възстановяване.
В последните месеци се заговори особено много за недостига на работна ръка на Острова. Как оценявате ситуацията?
Особено в индустрията за автомобилни превози има сериозен недостиг на работна ръка поради два основни фактора - Брекзит и пандемията от Ковид-19. Други страни също изпитват напрежение във веригата на доставки и липсата на превозвачи, но проблемите са особено видими във Великобритания - много търговци се борят за оцеляването на своя бизнес.
Вносът и износът на стоки е спаднал с близо 10% за последната година. Това оказва негативно влияние на икономиката на страната и внася напрежение сред домакинствата.
Проучванията показват, че поради ограничаването на свободно движение, много от компаниите в Обединеното кралство страдат от недостиг на квалифициран персонал, което оказва тежък натиск върху възстановяването на страната след пандемията.
Достигнаха ли негативните последиците от Брекзит до българите, които живеят и работят на Острова?
Комбинацията от Брекзит и пандемията дадоха своето отражение както в икономически, така и в потребителски аспект. Потребителското доверие бележи сериозен спад поради недостига на стоки, растящите цени и увеличаващите се данъци.
Потребителските цени са нараснали с 3.1% за последното тримесечие, а очакванията са за над 4% до края на годината. Растящата инфлация и очакваният спад в доходите на хората карат потребителите да ограничат моментните си разходи. По последни данни продажбите на храни и стоки от първа необходимост са спаднали с близо 2% през последния месец. Наред с това, наблюдава се остър дефицит на стоки от първа необходимост.
Тези тенденции неминуемо засягат и нашите съграждани на Острова.
Вече засегнахме темата за нашите сънародници на Острова. Какви са основните проблеми пред студентите и работещите?
Образователният сектор в Обединеното кралство е един от най-интернационалните в света. След Брекзит българските и европейските студенти за жалост загубиха доста от своите привилегии. Студентите от ЕС вече трябва да плащат значително по-високи такси за обучение, което на практика ограничава достъпа до качествено образование на много европейци.
За съжаление, Великобритания реши да спре и участието си в програмата за обмен „Еразъм +“ и вместо това ще създаде и финансира собствена програма за обмен - Алън Тюринг. Студентите от ЕС вече няма да могат да участват в програмата за обмен във Великобритания и по този начин косвено губят достъп до една от добрите образователни системи в света.
С цел да се сведе до минимум негативният ефект от това решение в Европейския парламент се обсъжда активно въвеждането на допълнителна програма за обмен между ЕС и Великобритания. Възможности за въвеждането на допълнителни финансови мерки също са на дневен ред. Това най-вероятно ще се изрази под формата на грантове или заеми, които да подпомагат студентите, които не могат да си позволят високите такси в образованието.
Компромисни решения са възможни, ако се развият двустранните отношения между Великобритания и отделни държави членки за обмен на студенти. Време е България да се включи активно в този процес.
