Като гледам и слушам какво говорят другите кандидати за президент и вицепрезидент, считам, че сме на светлинни години от тях! Така отговори на въпрос на Дарик радио кандидатът за държавен глава от Национално обединение на десницата (Републиканци за България и Консервативно обединение на десницата) Горан Благоев.
Днес той беше в Бургас за среща с кандидатите за народни представители от местната листа с бюлетина 7 и симпатизанти, която се проведе в зала „Георги Баев“ на културен център „Морско казино“. С него беше и водачът на листата на Национално обединение на десницата за Бургас, д-р Виктор Серафимов. Пред своите гости те разясниха основни положения и приоритети в програмата за развитие на България.
Благоев определи поведението на своите конкуренти като „всички срещу Радев“ и уточни, че той също има забележки към „някои глупости, които твори Радев“, но въпреки въпроса: „Какво трябва да прави един президент в ситуация като актуалната, той преди всичко трябва да бъде визионер за бъдещето на страната „през следващите 5-10-50-100 години“.
И обоснова казаното с факта, че през последните 30 години е посветил професионалния си път на каузата да се отстоява българската идентичност. В този смисъл обяви, че е изключително притеснен от демографската криза у нас и вижда в своята бъдеща роля на президент повдигането на широк дебат по този повод в обществото.
„През двете кампании двете партии говорехме едно и също“, така Виктор Серафимов сподели сегашната коалиция с КОД и отбеляза, че важните акценти в тяхната идея за Бургас и региона са задържане на младите, „които с невероятно темпо напускат града“ и промяна на държавната политика в сферата на туризма, като среда за малките и средни фирми.
Като че ли всяка кандидат-президентска двойка говори едно и също. Вие на какво отстояние сте от другите?
Като слушам какво говорят другите кандидат-президентски двойки, мисля че сме на светлинни години, нека не звучи малко високопарно. Чета какво говорят, слушам ги и мисля, че основно е „всички срещу Радев“. Не че аз също нямам гледната точка да бъда критичен към някои глупости, които натвори Радев, но в крайна сметка това, което всички търсят е отговор на въпроса „Какво прави един президент в ситуация като тази?“. Но мисля, че освен отговорите, които даваме непрекъснато, един президент трябва да може да даде отговори на по-глобални, мащабни и перспективни въпроси от гледна точка на не близкото бъдеще в рамките на една, две или три години, а в рамките на 10, 20, 30, 40, 50, ако щете и 100 години.
Да е визионер?
Точно така! И затова имам самочувствието да кажа, че съм на светлинни години от тях. Защото като човек, който 30 години е посветил професионалния си път на каузата да се отстоява българската идентичност и затова съм изключително притеснен от размерите на демографската криза, която ни е сполетяла и от която никой не се опитва да намира многопланови решения, и в това виждам една от съществените си роли като държавен глава – да направя дебат в обществото, да потърся и дам решения за това, защото след 50 или 100 години тази територия да не се нарича само формално България. Да има хора българи, с българска идентичност. Защото както вървят процесите, ние българите можем да се окажем малцинство в собствената си държава.
И затова аз апелирам не да разчитаме на европейските помощи като държава, а като общество да осъзнаем нуждата, че трябва да сме просветена нация, просветени общности (умишлено не говоря за малцинства), общности които да просперират наравно с нас, да са интегрирани наравно с нас, за да може да се извади потенциала на тези хора и когато ние, чисто етнически като българи, се окажем малцинство, да има кой да пренася този културен код, това културно наследство на България в бъдещето. Защото тези общности, за които знаем че в момента разчитат само на социални помощи и държавата, и властимащите даже ги стимулират да разчитат само на помощите, защото чрез помощите те стават зависими и все по-зависими.
Ето това ние от Национално обединение на десницата искаме да спрем. Колкото и да се повтаряме, искаме да имаме просперираща, обединена нация, защото един благоденстващ човек, независимо дали е българин, ром, турчин, арменец, евреин, е независим. Това е средната класа, която дава гръбнака на едно общество. В момента ние нямаме стабилен среден и дребен бизнес, които да са в гръбнака на обществото и затова така се люшкаме в момента.
Всички казват „Радев разделя нацията“. Един кандидат каза: „Аз ще обединя нацията.“ Вие как гледате на това? Президентът разединител и обединител на нацията ли е?
Президентът по Конституция отъждествява единството на нацията. Но много трудно може да бъде показано на дело единството. Нацията може да бъде обединена в кризисни моменти, пред големи изпитания, не дай Боже, във война, но „единна нация“ някак си отива на болшевизъм и фашизъм, всички да мислим еднакво. Един от кандидатите за президент даже каза, че ще обедини партиите. Напротив, партиите трябва да имат диалог помежду си, даже ако щете дискусия, спорове (не като тези простащини, на които се нагледахме в двата кратки злощастни парламента), а да има градивна дискусия, а президентът трябва да извлича най-доброто от тази дискусия.
А в трудни моменти като този, заради Ковид кризата, президентът трябва да обединява нацията. Помните ли как по време на началото на пандемията Радев каза, че имало два коронавируса? Единият в София, а другият – на връх Шипка. А когато почна да се говори за ваксинация, той каза, че се интересува от правата на неваксинираните. Радев не даде пример да отиде и лично да се ваксинира, както правят лидерите в цивилизована Европа. Той трябва и да настоява да се спазва контролът върху мерките. Защото той не се спазва. Държавният глава дори с риск да отлее гласове в свой интерес, трябва да сочи правилния път.
Тридесет години като публицист точно това съм правил – говорил съм на българите дори понякога с риск да бъда неразбран. Ето сега разговорът за съветските паметници. Всички казват, че не е сега времето, но ако няма дискусия за това, те ще си останат още 100 години тук. Искам да обединя и българите в чужбина. Гледам, че сегашният вицепрезидент Илияна Йотова да заявява, че иска да прави това. А пет години какво правеше? Има работа, да, но тя не може да бъде свършена от сегашните обитатели на „Дондуков“.
