С кратко, но категорично становище, Съюзът на юристите отхвърля тезата, застъпена през лятото от мнозинството във Висшия съдебен съвет, че министърът на правосъдието няма право да предлага предсрочното освобождаване на т. нар. трима големи в съдебната власт.
Доскорошният министър на правосъдието проф. Янаки Стоилов внесе във ВСС искане за предсрочно освобождаване на главния прокурор Иван Гешев. С 12 на 8 гласа обаче то беше прието от съдебния съвет за недопустимо и не беше разгледано по същество. Мнозинството от членовете на ВСС застъпи тезата, че министърът няма процесуална легитимация да прави такова искане.
Затова проф. Стоилов, който преди дни беше назначен за конституционен съдия от президента Румен Радев и ще встъпи в тази длъжност на 15 ноември, реши да се обърне към Конституционния съд. Той отправи следното питане: „В правомощията на министъра на правосъдието по чл. 130в, т. 3 от Конституцията на Република България включва ли се възможността да прави предложение за предсрочно освобождаване от длъжност на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор в хипотезата на чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията?“.
В становище до КС най-голямата организация на юристите у нас застъпва твърдата позиция, че министърът има това право.
„Считаме за безспорно, че председателите на върховните съдилища и главният прокурор са действащи магистрати, независимо от осъществяваните от тях функции на административни ръководители. Това следва и от логическото тълкуване на препращането на чл. 129, ал. 3, изр. 2 към чл. 129, ал. 2 от Конституцията, което обуславя извод, че заемащите тези висши магистратски длъжности също могат да бъдат предсрочно освобождавани от длъжност при наличието на предпоставките по чл. 129, ал. 3, т. 5 от Основния закон“, сочат от СЮБ, предава lex.bg.
И добавят, че в Конституцията (чл. 130в, т. 3) е уредено правомощието на министъра на правосъдието да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на всички съдии, прокурори и следователи.
„Същевременно няма конституционен текст, който да позволява тълкуване в насока, че това министерско правомощие не може да бъде осъществено по отношение на „тримата големи“ в съдебната система, в случай, че някой от тях е допуснал “тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт“ по смисъла на чл. 129, ал. 3, т. 5 от ЗСВ. В тази връзка следва изрично да се посочи, че когато Конституцията установява изключения за председателите на ВКС и ВАС и за главния прокурор, тя го прави изрично (чл. 129, ал. 6), а нормата на чл. 130в, т. 3 не предвижда подобно изключение. Т.е. няма конституционно (а и законово) основание да се приеме, че председателите на върховните съдилища и главния прокурор са изключени от кръга на магистратите, по отношение на които министърът на правосъдието може да поиска освобождаването им от длъжност“, заключава Съюзът на юристите.
Той напомня, че процедурата по освобождаване на председателите на ВКС, на ВАС и на главния прокурор е огледална и аналогична на тази по назначаването им. И заявява, че в този контекст следва да се приеме, че министърът на правосъдието има правомощието да инициира както процедурата за техния избор, така и тази за освобождаването им, включително и предсрочно.
Освен това СЮБ изтъква, че това общо правомощие на министъра е доразвито в своеобразен нормен комплекс от разпоредби в Закона за съдебната власт (чл. 175, ал. 5 във връзка с чл. 173, ал. 3) и кореспондира с трайната и последователна практика на КС. И посочва, че според тази практика, сезиращата функция на министъра на правосъдието до Висшия съдебен съвет обхваща председателите на ВКС, на ВАС и главния прокурор и това не нарушава конституционния баланс между властите.
