Законът на Опуленс е законът за всемирното изобилие на Вселената, за невероятните възможности на човек да бъде радостен или тъжен, здрав или болен, богат или беден.
И това се определя според начинът, по който всеки разбира, комуникира и действа в света. Опуленс се реализира според целта и силата на нашата мисъл, както и от ситуациите, които тя ще привлече на своя страна; щастие или нещастие.
Този закон, както и няколко други закона, свързани с него, са обект на много мисловни практики в основата, на които стои положителната, щедра мисъл към света и убеждението, че във Вселената потенциално съществуват всички блага, от които се нуждаем. Единственото, което трябва да направим, за да ги привлечем с утвърдителни и благодарствени утвърждения и визуализации. Оказва се, че възможността да се постигне лично щастие, богатство и здраве зависи единствено от волята и желанието на отделния човек. Мотото например на методът Силва е „Аз, лечителят”, на школата на Джон Кехоу е „Съзнанието твори действителността, а ние творим съзнанието”, на представителите на Новата епоха; „Човекът е господар на своята съдба”. По този начин, ако по една и ли друга причина сме привлякли нещо отрицателно, никога не е късно с положително отношение да го променим и така да обърнем съдбата си на 180 градуса. Болният трябва да повярва в себе си, да визуализира или повтаря положителни формули и така ще има шанс да излекува дори от най-смъртоносните болести. Депресираният трябва да си повтаря колко е щастлив, а бедният да се мотивира, че заслужава да стане богат. Според законът Опуленс рано или късно тези усилия ще бъдат възнаградени, изпратените в подсъзнанието мисли ще задвижат нови позитивни възможности и човек ще надвие болестта, самотата или бедността. Но дали това е точно така и дали в тези разсъждения не се изпуска нещо много по-важно?
Истина е, че тези менталните методи са доста верни и в редица случаи дават резултат. Истина е, че човек трябва да е позитивно настроен и да приема и доброто и лошото с разбиране и будността на съзнанието, че това са възможности да развива себе си, но е и истина, че само по себе си този закон, представен така не е достатъчен, за да се задействат по-добрите условия на живот или да се задържат за дълго време.
Всеки сериозен проблем в човешкият живот; болест, бедност, загуба и скръб са резултат не от негативизма ни, а от дълбока духовна дисхармония и загуба на връзка с вътрешната ни същност, с Бога. Този факт обаче твърде малко се споменава в техниките на позитивното мислене. Отрицателните мисли не са просто въпрос на навици, възпитание, среда или генетична предопределеност, а главно на отдалеченост от духовния ни център, от божествената ни природа. Така позитивизмът, с който се изпълваме само временно да потушава симптомите, но не може да измени причините. Рано или късно неприятностите се връщат и проблемите ни само се местят от една сфера на живота в друга. Каквото и да правим, каквито и положителни мисли да изказваме, ако те в края на краищата нямат своя адресат към Бога и желанието да се изпълни Неговата воля, те нямат да имат траен и цялостен резултат.
Законът за всемирните възможности съществува, но той не е механичен и толкова елементарен, колкото се опитват да ни го представят различни комерсиални школи за щастие. И това е така, защото не става въпрос за безсъзнателна и безлична енергийна Вселена, която ни отговаря с натискане на копчета в съзнанието ни. Всяка идея в човешкия ум не породена от нас, а от свят, който превишава многократно нашите разбирания и ние няма как да го творим и още по-малко манипулираме.
Доста надменно е човек да мисли, че съдбата му зависи от него и с механични убедителни утвърждения и визуализации ще постигне личните си цели за щастие, здраве и богатство. Безумно е да мислим, че можем да формираме действителността най-малкото заради мига на смъртта. Една школа ще е истинска само тогава, когато предложи решение на тази загадка.
Причините за раждането на всеки човек са тайнство, миналото, което поражда много от обстоятелствата в живота, също е забулено в неяснота, бъдещето е неизвестно. Затова е доста безотговорно да искаме промяна на настоящето без да знаем, истинските причини, които го пораждат. И кой може да гарантира, че новото, което искаме мисловно-визуално ще е за добро и няма да има странен отзвук на друго място.
Човешкото съзнание знае твърде малко както за себе си, така и за разума около и над себе си, който го предопределя. Затова може би трябва по-внимателно да искаме всичко. И преди да пожелаем здраве, пари и щастие е добре да си поискаме уменията за постигане на тези блага. Защото, ако законът е верен, по принципа на подобието ние получаваме точно това, което ни трябва и всеки е нещастен, защото точно това му трябва и съответно беден и неугледен по същата причина. Така законът за всемирните възможности е по-скоро закон за усъвършенстване и развитие, а не толкова за получаване. А и наградите винаги вървят след даването.
Същевремнно методика за усъвършенстванео на хората, за получаване на благата на Вселената и за надмогване на смъртта, обаче има и тя е дадена преди 2000г. Всеки от нас твърди, че е я изповядва, защото се наричаме християни. Учението, дадено от Христос преди 2000г. е изцяло ментално и позитивно, но и невъзможно без любящо, отстъпчиво и жертващо се сърце.
Матей 5:21 „Слушали сте, че бе казано на ДРЕВНИТЕ: не убивай, а който убие, виновен е пред съда”.
22.Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: „рака”, виновен ще бъде пред синедриона, а който каже: „безумнико”, виновен ще бъде за геената огнена.......
40 И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха.
.......... 43. Слушали сте, че бе казано: обичай ближния си, и мрази врага си”.
44. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят.
45. за да бъдете синове на вашия Отец Небесен.....
48. И тъй бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ващ Отец”
Същото е казано и по друг начин „И тъй бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.” Лука:6-36.
Ясно е, че за да постигнеш щастие е добре да визуализираш постоянно не толкова собствения си успех, а да желаеш много повече успех на другите, а съвършенството е мило и радостно сърце. А то трудно се постига, особенно, когато човек се опитва да живее добре без връзка с Бога. Човек сам по себе си не може да стане добър, защото само Бог е благ и без него добротата просто не се случва. Когато някой разчита единствено на собствените си усилия и възможности това го прави изчерпаем и силно уязвим от противоречивия ни свят. Поради това много добри хора се чувстват ограбени и онеправдани, въпреки високия си морал и отзивчивост. Когато обаче човек е в постоянна искрена комуникация с първоизточника той не слага предел на възможностите си и никога не унива. Положителната мисъл е чудесен начин за връзка с Невидимия свят, но още по-добра е връзката, която се осъществява чрез молитвата. Тази връзка предполага взаимодействие на едно друго ниво, в което човек наситина получава своята цялостност и е сигурен, че това, което му се случва е най-правилното от огромния океан от възможности.
Единственото, което се изисква е да повярваме с цялото си сърце, ум и душа, че е възможно да се живее така и да не поставяме себе в центъра на Вселената в безполезни усилия да овладеем изкуството да бъдем властващи божества. Защото никой не може да има успех, знание и богатство без непреривна връзка с Бог. Можем да използваме и методите
на позитивното мислене; благодарност към Бога и за доброто и за лошото, щедрост към близките, но и към враговете, радост и откритост при вършенето на всичко това.
Когато човек иска да върви напред е добре да осъзнае, че план Б просто не съществува, защото методът на милосърдието и радостта няма алтернатива: „Аз съм пътят и истината и животът. Никой не дохожда при Отца Ми, освен чрез Мене”. Всичко други ментални методи на спасение са повърхностни, неясни, болезнени и с временен резултат, пращащи ни единствено в дебрите на постояното прераждане и ожесточената борба между нас самите.
Силва Дончева
