Парвана Малик е 9-годишно момиче с тъмни очи и румени бузи. Кикоти се, докато играе с приятелите си, но не на детска лъскава площадка, а на прашна поляна.. Смехът на детето изчезва, когато се връща у дома - малка колиба с мръсни стени и разбира, че е продадено на непознат като “дете булка”.
Мъжът, който иска да купи Парвана, твърди, че на 55 години, но за нея той е “възрастен мъж” с бели вежди и гъста бяла брада, споделя тя пред CNN. Притеснява, че той ще я бие и принуди да “работи” в неговата къща.
Невъзможният избор
В продължение на четири години семейството ѝ живее в афганистански лагер в северозападната провинция Баджис, оцелявайки с хуманитарна помощ и черна работа, печелейки по няколко долара на ден. Но животът става по-труден, откакто талибаните поемат властта в Афганистан на 15 август.
Тъй като международната помощ се изпарява и икономиката на страната се срива, те не могат да си позволят основни нужди като храна. Бащата вече е продал 12-годишната ѝ сестра преди няколко месеца.
Парвана е едно от многото млади афганистански момичета, продадени за брак, тъй като хуманитарната криза в страната се задълбочава. Гладът кара някои семейства да вземат сърцераздирателни решения, особено с наближаването на бруталната зима.
„Ден след ден се увеличава броят на семействата, които продават децата си“, каза Мохамад Найем Назем, активист за правата на човека в Баджис. "Липсата на храна, липсата на работа, семействата смятат, че трябва да направят това."
“За да запазя другите живи”
Абдул Малик, бащата на Парвана, не може да спи през нощта. Преди продажбата той споделя, че се чувства "счупен" заради разяждащата вина, срам и притеснение.
Мъжът опитва всичко, за да избегне “продажбата”, пътува до столицата на провинцията Кала-е-Нау, за да търси работа, но безуспешно. Дори заема “много пари” от роднини, а съпругата му се моли на другите жители в лагера за храна.
Но той чувства, че няма друг избор, особено ако трябва да продължава да изхранва семейството си. „Ние сме осемчленно семейство. Трябва да я продам, за да запазя другите живи.” За съжаление, парите от продажбата на Парвана ще стигнат само за няколко месеца преди Малик трябва да намери друго решение.
Парвана каза, че се надява да промени мнението на родителите си - тя е мечтае да стане учителка и не иска да се откаже от образованието си. Но молбите ѝ са напразни.
На 24 октомври Корбан, купувачът, пристига в дома и купува момичето с овце, земя и пари на стойност 2, 200 долара.
“Това е твоята булка. Моля те, погрижи се за нея… не я бий”
Корбан не описва продажбата като брак, той вече имал жена, която ще се грижи за Парвана, сякаш е едно от собствените им деца. „Парвана беше евтина, а баща ѝ е много беден и той се нуждае от пари“, каза Корбан. "Тя ще работи в моя дом. Няма да я бия. Ще се отнасям с нея като с член на семейството. Ще бъда мил."
Парвана, облечена в черно покривало за глава с цветен венец на шията си, скрива лицето си и подсмърча, докато разплаканият ѝ баща казва на Корбан: „Това е твоята булка. Моля те, погрижи се за нея – ти си отговорен за нея сега, не я бий."
Корбан се "съгласява", след това хваща Парвана за ръката и я изведежда през вратата. Докато си тръгваха, баща ѝ гледаше от вратата, Парвана заравя краката си в пръстта и се опитва да се отдръпне - но няма полза. Тя е завлечена до чакащата кола, която бавно потегля...
“Дори да не му дам дъщерите си, той ще ги вземе”
Магул, 10-годишно момиче от съседната провинция Гор, плаче всеки ден, докато се готви да бъде продадена на 70-годишен мъж, за да изплати дълговете на семейството си. Родителите ѝ вземат заем от съсед в тяхното село, но без работа или спестявания, те нямат начин да върнат парите.
Купувачът завлякъл бащата на Магул, Ибрахим, в талибански затвор и го заплашил, че ще го остави в затвора, защото не е изплатил дълга си. Ибрахим, от своя страна, твърди, че е обещал на купувача да плати след месец. А времето изтича...
„Не знам какво да правя“, каза Ибрахим. — “Дори да не му дам дъщерите си, той ще ги вземе.”
“Ако ме накарат да отида, ще се самоубия”
Майката на Магул, Гюл Афроз, се чувства също толкова безпомощна. „Моля се на Бог да минат тези лоши дни“, каза тя.
Подобно на Корбан, купувачът твърди, че няма да малтретира Магюл и че тя просто ще помага за готвенето и почистването в дома му. Но уверенията не звучат искрени пред заплахите срещу семейството на Магул.
"Наистина не го искам. Ако ме накарат да отида, ще се самоубия", споделя Магюл, ридаейки, докато седи на пода в дома си. — “Не искам да напускам родителите си.”
“Защото сме бедно семейство и нямаме храна“
Подобна е ситуацията и за деветчленно семейство в провинция Гор, което продава две от дъщерите си на 4 и 9 години. Бащата няма работа, както повечето в лагера.
Той е готов да продаде момичетата за малко над 1000 долара всяко. Зейтън, едва на 4 години, осъзнава защо всичко това се случва: „Защото сме бедно семейство и нямаме храна“.
Тяхната баба Рокшана е обезумяла. „Ако имаме храна и има кой да ни помогне, никога няма да направим това“, казва тя през сълзи. — “Нямаме избор”.
Когато и надеждата умира
Сключването на брак с деца под 15-годишна възраст е незаконно в Афганистан, но за съжаление, често се случва в крайните и селски части на страната. Но благодарение на талибаните, глада и отчаянието тази практика се превръща в "нормална”...
Обратно в афганистанския лагер провинцията Бадгис, Малик не си прави илюзии относно това какво означава продажбата за дъщеря му - или какво означава мрачната ситуация за бъдещето на семейството му.
Корбан твърди, че ще използва дъщеря му като работничка, а не като булка, но Малик знае, че няма контрол върху това, което се случва с нея от сега нататък.
„Старецът ми каза: „Плащам за момичето. Не е твоя работа какво правя с нея... това е моя работа“, разказва още Малик пред чуждестранната медия.
Зловещото предупреждение му тежи, докато обмисля мрачните дни, които му предстоят. Студът се прокрадва, а снегът вече е започнал да покрива части от страната. А когато парите от продажбата на Парвана изчезнат, ужасът ще се повтори..
"Както виждам, ние нямаме бъдеще - нашето бъдеще е унищожено"
„Ще трябва да продам още една дъщеря, ако финансовото ми положение не се подобри – вероятно 2-годишното дете.“, завършва Малик.
Превод и редакция: Мира Ереева
