В България мафията е господар, а гражданите са роби.
Защо?
Политическият модел работи само за Мафията.
Кои са Мафията?
- корумпирани политици, чиновници, магистрати, алчни олигарси и местни феодали, обръчи от около 2400 фирми твърдо абонирани за обществени поръчки, концесии и европроекти, монополи при тока, водата, телефона, горивата, банковите такси, храната, мутренските частни съдебни изпълнители (ЧСИ) и колекторските фирми, неправителствени организации финансирани с грантове, мутри, 300-400 хиляди клиентелисти наредени на държавната софра и всякакви други тарикати готови да ръфат народа.
Какъв е политическият модел?
Модел, при който съгласно Конституцията на Република България:
- се гарантират само правомощията на държавните органи и длъжностни лица, които доказано са собственост на политиците, а те доказано вече тридесет години работят само за мръсните пари – онези 200 млрд. лв. ограбени от държавата през последните 32 години.
Какво е решението?
Участие на всички българи в управлението на държавата.
Но възможно ли е това в България?
Гражданите никой не ги чува като се оплакват от корупцията, от мизерните пенсии, ниските заплати, високите цени на тока, водата, телефона и горивата, от дупките по улиците, от битака в здравеопазването и никои не ги пита какво да се промени, за да се улесни живота им, а когато излязат на улицата да протестират ги бият, затварят и унижават.
Как ще участват?
От най-високото място в държавната власт – президентството.
Как ще стане това?
Всички българи в президентската институция с:
- електронна платформа за предложения, обсъждане и гласуване с цел директно упражняване правомощията на президента от всички български граждани посредством телефона, лаптопа, компютъра и специално инсталираните за това интернет терминали във всички кметства и общини за достъп на хората, които нямат цифрови устройства и връзка с интернет.
- откриване на представителства(офиси) на президента във всички 265 общини в страната за проблемите на малкия(истински) човек с големия проблем(платеното и некачествено здравеопазване, дупки по улиците, тромавата и корумпирана бюрокрация, безнаказания премиер, министър, прокурор, кмет, криминален бизнесмен, спекулативните цени на монополите, изнудването на колекторските фирми и ЧСИ) създаден от големия(фалшив) човек – корумпирания политик и чиновник, криминален бизнесмен. Всеки проблем на българина ще кантии от най-високото място в държавата – президентството в ушите на всички политици, институции, длъжностни лица, медии и международни организации и ще се решава оттам от всички българи в рамките на часове.
Срок за изпълнение:
Първият ден от президентския ми мандат с издаване на устройствен указ съгласно чл. 102, ал. 3, т. 5 от Конституцията според който с указ на президента се определя организацията и реда на дейност на службите към Президенството и назначава персонала.
Това означава ли, че президентството се превръща в институция която ще изразява пряко волята народа?
Да на всички българи, а не на Драган, Петкан, Иван, на червената, синята, розовата и т.н. партия или на различните олигархични кръгове.
Защо президентската институция?
Защото в качеството си на държавен глава президента стои над трите власти(законодателна, изпълнителна и съдебна) и в тази връзка трябва да гарантира нормалното им функциониране, националната сигурност и отбраната на страната, за да се осигури благоденствие за всички българи, а не само за престъпниците и да не се допускат кризи, като тази на установения политически модел на която тридесет години берем горчивите плодове.
Какво ще правят гражданите в президентската институция?
Ще контролират цялата държавна власт в качеството си на суверен – господар и ще решат онова, което тридесет години не направиха политиците и няма да направят в следващите 30 години.
Как ще го направят?
Чрез упражняване правомощията на президента уредени в Конституцията и законите и разяснени в решенията на Конституционния съд.
Какви са тези правомощия?
Правомощията на президента са уредени в чл. 98-101, 147, ал. 1, чл. 150, ал. 1, 154, ал. 1, 158, чл. 75 от Конституцията и в отделни закони.
Но тук ще бъдат разгледани само онези които осигуряват възможности за осъществяване на реална промяна в държавата от ГРАЖДАНИТЕ, а не фалшива от политиците на което вече тридесет години сме свидетели!
1. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС):
„Президентът в рамките на мандата му може да направи неограничен брой предложения до Народното събрание за произвеждане на национален референдум(допитване до народа).“
Другата роля на президента във връзка с референдумите, която е изключително значима е да съдейства на гражданите при инициирани от тях допитвания, при които Народното събрание е длъжно да приеме решение за произвеждане на национален референдум, съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗПУГДВМС.
Защо да правим референдуми в България?
Защото цялата държавна власт – партиите, депутатите, министрите, чиновниците, магистратите работят за мръсните пари, а не за народа!!!
Защото участието на всички българи в управлението на страната, чрез референдуми гарантира интереса на всички, тоест край на лобизма, грабежа и манипулацията.
2. Съгласно чл. 100, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България и тълкувателно решение № 23/1998 г. на Конституционния съд относно посочените конституционни разпоредби:
2.1. Президентът право да изисква от всички държавни органи и други лица (търговски дружества, неправителствени организации, граждани) пълна информация свързана с националната сигурност и отбраната на страната.
2.2. Президентът може да отправя препоръки към всички държавни органи по отношение на отбраната и националната сигурност на страната винаги, а не само при непосредственото им застрашаване.
Съгласно чл. 2 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност:
„Националната сигурност е динамично състояние на обществото и държавата, при което са защитени териториалната цялост, суверенитетът и конституционно установеният ред на страната, когато са гарантирани демократичното функциониране на институциите и основните права и свободи на гражданите, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива, както и когато страната успешно защитава националните си интереси и реализира националните си приоритети.“
3. Съгласно чл. 150, ал. 1 от Конституцията президентът може да сезира
Конституционния съд за установяване противоконституционност на законите и другите актове на Народното събрание (включително ПОДНС), решаване на спорове между висши държавни органи, даване на задължителни тълкувания на конституционните текстове, проверка за съответствие на сключените от България международни договори относно съответствието им с Конституцията, преди ратификацията им. Това е изключително важно, защото към настоящия момент не е уреден института на индивидуалната конституционна жалба, тоест гражданите да могат директно да се обръщат към Конституционния съд, когато смятат, че са нарушени техните конституционни права и свободи.