Д-р Томас Морган преди стотина години открил, че плодовите мушици правят едно и също – кръжат над джибри и развалени плодове и зеленчуци. Предавало се чрез гените.
Хората би трябвало да са по-сложни организми, но и повърхностен поглед показва, че са досущ като мушиците. Да вземем служебния премиер Стефан Янев. Беше на срещата на лидерите в рамките на 26-ата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата в Глазгоу. И тутакси във фейсбук цъфнаха негови снимки: засмян до уши редом до Джо Байдън. Следващата: до Борис Джонсън…
Събитието несъмнено е важно, за него се писа и ще се пише. Но ако не беше Янев, там щеше да е друг, заемащ този пост. Още не сме се отърсили от срама заради кадрите с Борисов, който се присламчва до някой чужд лидер, награбва го свойски, а Севда тв запечатва „историческия момент“ и ни го сервира в мрежата. Помните ли как нашият херой въртеше крана-менте на Турски поток, застанал чинно до Путин и Ердоган. Унижение на цялата нация.
Това са протоколни мероприятия. Снимали сте се – снимали, закачете си фотографиите в хола, в гостната на село, в спалнята ако щете, в кабинета, ако имате такъв, но не ни ги навирайте в очите. Комплексите са си ваши, избивайте си ги, но не на наш гръб.
Янев последен ни „зарадва“, но като него и Борисов са много. Кръжат във и около властта като мушици над изгнили круши и си чешат егото. Ние да ръкопляскаме и да се просълзим ли?
А в страната, ей така между другото, вилнее ковид като чума, цените хвърчат в космоса, протести се застъпват, болниците задръстени, корупция навсякъде, няма дърва за печките по селата, мафията се готви за реваншизъм, какъвто не сме сънували, мъничка авария с газопровода… Не ни е до нарцисизма на властниците, разберете. Снимките днес ги има, а утре са минало – като плодовите мушици. Свършеното остава. Така мери историята.
Емил Азар
