Ето го. Поредния нагизден и лустросан оратор. Сладко говори и ни убеждава колко е способен да ръководи. Да направлява и решава вместо зрителите-граждани. Защото, видите ли, те не могат. По презумпция.
След бомбардировката от такива послания, които ни заливат от екраните и мониторите.... замълчаваме. И си задаваме десетки въпроси, а очите и ушите ни не отразяват, поредната тъпа реклама. Дистанционното на телевизора е на една ръка. Но не посягаме към него, знаейки, че и на другия канал, пак ще открием същия такъв господин (за един ден) и същите такива водещи, които продължават да наливат вода в своите мелнички. Едни на други. Целият им цирк прозира. Вече и децата знаят, че те са там, пред камерата, не за да направят живота на всички по-добър, а само заради своя. И заради баницата. И въпросите минават един по един наум, като рекламите. Вече не се усещат. Не звучат интересно. Защо да си губиш времето и да мислиш за тях.
Но какво се случва, ако се появи някой, който казва, на същия този човечец „Ти можеш !"? Само референдуми, един след друг. Ти ще определяш политиките и своя живот. Нима не е за вярване?
Зениците му светват, а тялото се придвижва сантиметър напред. Но вече излъчва енергия. И дори да опонира, в последни съмнения, енергията остава там. Тя е онзи безкраен заряд, дето е придвижвал човека напред, поколение след поколение. След тези думи, той е способен на чудеса. Учудва и сам себе си. С усмивка застава пред клоуна, който го ограбва и цялото му същество излъчва „Свършен си. От днес, светът е мой. И на всички, които не можем да ти вярваме.“
Поривът, след като някой чуе тези думи, е онази сила, която плаши всеки тиранин и слугите му. Това е енергията, която е дадена на човека още с първата му глътка въздух. Когато застанат двама такива един до друг, към тях се приближават още десетки. След това още хиляди, докато, накрая, не се определят като народа, който заслужава и изисква своето. Онова, което знае, че му се полага. Само него. Но този път, ще стигне докрай, в отстояването на правото си.
Това е естествения стремеж на всяко живо същество към по-добро бъдеще.
Една от защитаваните теории в обществознанието гласи, че обществените процеси се саморегулират. Макар и бавно и с десетилетия. Но винаги следват естествения стремеж на човека към свободата и отхвърляне на потисничеството. Неприлагането на идеи, включващи като обект, цел и средство (едновременно) добруването на всеки гражданин, (които идеи, между впрочем, винаги са двигател на блестящите постижения на прогреса ), неприлагането на такива идеи, както и всеки опит за подмяната им с други, води до автоимунни реакции в обществото и съпротивителни нагласи. Това ще бъдат процеси, които са естествен серум, който организмът произвежда за да излекува раните си.
А какво е настоящото управление, ако не рана ?! Все повече се отдалечава от хуманизма и основната си цел - добруването. Нарушеният баланс и съсипването на обективното усещане за справедливост, превръща такива общности в ИМПЕРИЯ! А в империите масите са подтиснати. Не е чудно, че днес масите реагират. Те ще гласуват все повече за този, който окуражава мислещият, в идеята съединение и сила!
Те, масите ще възпроизвеждат своя отпор в нови структури. И никой ум не може да предположи какви ще са те!
