Очаквам и този път да сформираме парламентарна група, която да покаже, че „Изправи се БГ! Ние идваме!“ има не просто желанието, но и експертния потенциал да е фактор при създаването на законодателни реформи. Парламентът е място за правене на политики и закони и вярвам, че нашата коалиция ще е важен фактор затова в следващия парламент.
Това заяви в интервю Данаил Георгиев, водач на листата на "Изправи се. БГ! Ние идваме!" за 26-ти МИР София-област.
Г-н Георгиев за трети път се явявате в този формат на коалицията, какви са очакванията ви този път?
Очаквам и този път да сформираме парламентарна група, която да покаже, че „Изправи се БГ! Ние идваме!“ има не просто желанието, но и експертния потенциал да е фактор при създаването на законодателни реформи. Парламентът е място за правене на политики и закони и вярвам, че нашата коалиция ще е важен фактор затова в следващия парламент.
И в 47-мото народно събрание отново ще работим за съдебна реформа, закриване на специализираните съдилища и изваждане на прокуратурата от съдебната власт. Освен тях обаче новия парламент има няколко много важни задачи – да създаде мерки за подкрепа на бизнеса и домакинствата за непрекъснато нарастващите цени на енергоносителите, както и да работи за осигуряване на енергийна независимост на България.
Вие сте експерт по външна политика и национална сигурност. В последните няколко години отношенията ни с Р Северна Македония са изключително обтегнати. Какви трябва да са действията на България?
Приветстваме и поддържаме промяната в българската позиция към Република Северна Македония, настъпила през тази година. Ще подкрепяме македонските българи в тяхната борба за равноправие наред с всички останали части от народи в РС Македония.
Воденият от десетилетия „възродителен процес“ спрямо македонските българи не е двустранен проблем. За мен трябва да има окончателно скъсване с идеологемите от тоталитарното минало, с македонизма, изграден на омразата към България. Само по този начин ще се отвори перспектива към пълноправно членство на Северна Македония в ЕС, защото правата на човека и недискриминацията са фундаментални принципи, заложени дълбоко в основите на Съюза.
Европейската интеграция на РСМ е важна за нашия регион, но няма да пожертваме интереса на македонските българи за равноправие и достоен живот, за право на политическа, икономическа, културно-историческа и всяка друга изява, наред с останалите народи в страната.
Европейски лидери неколкократно отправиха призив за водене на конструктивен диалог между страните. Трябва ли България да подкрепи кандидатурата на Северна Македония?
За да дадем съгласие за начало на преговорите за присъединяване на РСМ към Европейския съюз, ще изискваме да спре процеса на дебългаризация, да се изкорени езикът на омразата, превратното тълкуване и представяне на България в учебници, музеи, на паметници, включително и в публичното говорене на представители на официални институции, както и в държавната политика.
За да се гарантира този процес и спазването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г. са необходими правнообвързващи документи от страна на Република Северна Македония, като изменение на Конституцията на РСМ и включване на българите сред държавотворните народи, изброени в нейния преамбюл.
Живеем в особени времена Ковид, икономическа и енергийна криза, засилваща се емигрантска вълна, нестабилни взаимоотношение по осите САЩ-Китай и ЕС-Китай.
Отчитаме динамичната геополитическа среда, състоянията на нестабилност в непосредствена близост до границите на страната и до границите на нашите съседи. Българската дипломатическа служба трябва внимателно да следи ситуацията в региона на Черно море и да подготвя държавното ръководство за рискове за сигурността, включително и що се отнася до енергийните доставки.
Външната политика следва да обезпечава независимостта и сигурността на страната – привличане на надеждни съюзници за ефективна отбрана, снабдяване на ключови сектори на икономиката със суровини, както и достъп до външни пазари за реализиране на произведеното в България.
„Изправи се БГ! Ние идваме!“ смята, че България трябва да поддържа геополитическата ориентация на страната и членството в Европейския съюз и НАТО. Ще работим за активно участие на всички нива в дебатите при формирането на Общата външна политика и политика за сигурност на ЕС и при прилагането на инструментите за външна дейност, с акцент върху приоритетните за страната ни направления.
В зависимост от интереса на България ще работим за постъпателно възобновяване на партньорството между ЕС и Русия в зависимост от готовността на Русия да спазва основните принципи на международното право и международно поетите ангажименти.
Като говорим за национална сигурност разкритията на комисията, ръководена от вашия колега Николай Хаджигенов, показаха, че т.нар. „силови“ структури на държавата са били меко казано компрометирани в голяма част от действията си?
Качеството на работата и състоянието на институциите от сектора за сигурност поставят под голям въпрос способността им да изпълняват своите задачи. До тук се стигна след безпрецедентна партизация по всички нива на структурите на МВР и службите за сигурност – политически назначения на ГЕРБ и ДПС, зависимост на кариерното развитие според лоялността към управляващите и техните задкулисни партньори.
Системата на службите е дълбоко проядената от корупция. Затова, наред с радикалната реформа на правосъдната система, следващия парламент трябва да се заеме с дълбоки промени в службите за сигурност – за да ги превърне от служби на властта, в служби на закона и държавата.
Готови ли сте предложения за реформи в този сектор?
Наложително е обединяването на служби, които понастоящем изпълняват идентични функции и задачи, но под шапките на различни ведомства. България не е толкова богата, за да плаща неколкократно за едно и също нещо.
Трябва ни само една разузнавателна служба, която ефективно да придобива, обработва, анализира информация, да предоставя на председателя на Народното събрание, президента на републиката и министър-председателя едни и същи разузнавателна информация, оценки, анализи и прогнози. Службата да бъде в рамките на изпълнителната власт и да подлежи на парламентарен контрол и отчетност съобразно демократичните стандарти.
Контраразузнаването, в лицето на ДАНС, е в такава степен компрометирано заради злоупотребите, пълното подчиняване и превръщане в бухалка за налагане на политически и бизнес интереси на властта, че се налага да бъде изградено наново.
Промените в сектора за вътрешна сигурност не може да подминат МВР. Министерството трябва да се трансформира в напълно цивилно ведомство за опазване на обществения ред, противодействие на престъпността, противопожарна дейност, гражданска защита. МВР трябва да бъде разтоварено от несвойствени дейности, несвързани пряко с полицейските задачи, като регистрации на МПС, издаване на лични документи и др. Гражданската защита при кризи, бедствия и аварии трябва да управлява под една шапка ресурсите на различните ведомства, както и на частния сектор, без да се допуска дублиране на структури и разхищение на средства.
Важен елемент от цялостната реформа на службите и органите за сигурност е проверката за зависимости, честност и лоялност при новите назначения и задължението за периодично повтаряне на теста за ръководните кадри.
В подобно състояние е и армията ни. Години наред харчим милиарди за закупуване на техника „втора ръка“, а отбраната ни е в незавидно състояние и не е сред основните приоритети на последните няколко правителства.
Причините за това незавидно състояние са известни от години - старите и в лошо състояние техника и съоръжения, слабата подготовка на личния състав поради малкото учения и тренировки, незапълнените щатни бройки в бойните формирования. Всички те са в следствие на системен недостиг и лошо управление на финансовите ресурси за отбраната на страната.
Въоръжените сили вече системно са в невъзможност да изпълняват в пълен обем и за продължителен период поставените им от Конституцията задачи. Това положение, освен че поставя под риск здравето и живота на военнослужещите, накърнява способността на държавата да защитава националните интереси в днешния променящ се и все по-конфликтен свят.
Изходът от ситуацията е незабавна модернизация и превъоръжаване, привличане, обучение и задържане на добре мотивиран личен състав. На фона на огромните социални неравенства, острата криза на здравеопазването и образованието в България, актуалните проблеми с растящите цени на енергоносителите, много политици изпитват неудобство да говорят и да се застъпват за стабилно във времето и повишено финансиране на Въоръжените сили на Република България.
Какъв ресурс смятате, че ще трябва за тази незабавна модернизация?
За да бъде обезпечена модернизацията, ежегодно ще изискваме разходите за отбрана да съставляват поне 2% от БВП на страната. В рамките на този бюджет, съотношението между разходите за личен състав, издръжка и капиталовите разходи следва да се поддържа на ниво 60:20:20. Поне 20% от разходите за отбрана трябва да бъдат предназначени за придобиване на ново въоръжение и техника.
Предстои до 2032 г. в отбраната да бъдат инвестирани огромни финансови средства – поне 7 млрд. лв., изразходването на които обществото ни трябва да е приело за целесъобразно и да е одобрило. Освен че трябва да обезпечим финансово повишаването на заплащането на военнослужещите, както и обучението и тренировките, имаме да купуваме нови бронирани машини за Сухопътните войски, многоцелеви бойни самолети за Военновъздушните сили, модулни патрулни кораби за Военноморските сили, нови бронирани машини за силите за специални операции. Нужни са също нови три-координатни радари, дистанционно управляеми системи и дронове, както и средства за защита от такива. Ще се извършва и модернизация на налични системи въоръжение и техника.
Провеждането на модернизацията и превъоръжаването на ВС, освен че ще допринесе за преодоляване на техническата и технологична изостаналост на Българската армия, ще стимулира технологичното обновление на много други, свързани с отбраната икономически сектори.
България не разполага с големи финансови възможности, а от инвестиции и модернизация се нуждаят твърде много сектори. Ще работим за ефективен граждански и парламентарен контрол, които да следят дали разходите за отбрана са в разумен обем, обективно и прецизно определени, както и добре обосновани.
