Българската мечта се сбъдна - станахме бананова република. Вече няма (а кога ли е имало) съмнение, че бананите трябва да изместят лъвовете от герба. Причината е, че и успехите, и спадовете в икономиката ни се измерват с наличието и цените на бананите. Бананите изместиха традиционните ябълки и круши от трапезата ни.
Това са схванали мениджърите на френската верига „Карфур” и атакуваха сърцата на потребителите.
Чудо нечувано! Купувачи от всички краища на столицата и селата наоколо сменяха по три-четири транспорта, за да се окажат в опашката на благословените. Ругатни, блъсканица с лакти. Тъжна гледка с колосален ефект за французите. Те просто спестиха пари за реклама и си позволиха евтини банани и кисело мляко. Влязохме в световните новини, а някои фотографи ще спечелят награди с неистовия копнеж към банана, изписан на измъчени лица. Гербът ни пък преспокойно може да е МОЛ и банани, а не лъвове с корони.
Президентът на САЩ Роналд Рейгън нарече през 80-те на миналия век Съветския съюз „Горна волта с ракети”. То така си и беше. И ние го знаехме, но само с най-доверени приятели се кодошихме, че колоса СССР произвежда атомни бомби, спътници и запорожци. Невероятна политико-икономическа гротеска, продължила няколко десетилетия.
Грамофонни плочи на Бийтълс, дънки, дъвки и кока-кола купувахме от Югославия. Който се промъкнеше със съответна виза. За Нова година пък в "свободните магазини" на „Плод – зеленчук” пускаха банани. За политбюро и през останалото време - в "Рила". И ако СССР е бил Горна волта с ракети, ние сме били същото, но без ракети...
Какво всъщност означава „бананова република”? В Уикипедия се разшифрова като ироничен израз, отнасящ се най-вече за латиноамерикански или африкански държави, характерни с политическа нестабилност, слаба икономика, примитивно земеделие. Тези страни обикновено се управляват от псевдоелит и малобройна, неприлично богата олигархия. Баща на израза е О’Хенри, който го използва за първи път в един свой фейлетон за Хондурас. Там владелците на банановите плантации назначавали правителството, диктували законите и външната политика.
Както и да анализираме, ясно е, че нито един от тези признаци не ни липсва. Затова няма да е пресилено, ако признаем, че сме сто процента „бананова република”. Допреди 20 години бяхме „бананова народна република”, но след преврата на 10 ноември 1989 г., наречен кой знае защо „демократична (нежна) революция”, думичката „народна” отпадна. Промяната се изрази в това едни хора да станат приказно богати, а всички останали – аутсайдери. Разпад е процесът, който най-добре вирее у нас. Той покоси като чума икономиката, образованието, вътрешната сигурност, политиката, морала. Не остана читаво място. Плашат ни с „гръцки вариант”, а хората се смеят, защото животът на южните ни съседи е несбъднат блян за тях. Минималната пенсия на гърка е 550 евро (1100 лв.), а на нашенеца – 68,04 евро или 136.08 лв. 1447 евро (2894 лв.) е средната заплата в Гърция. В Словения е 1883 евро (3766 лв). У нас – около 300 евро или 600 лв. Оттук нататък всякакви разговори са чисто губене на време. За какво става дума въобще!
На 18 февруари 2009 г. Сергей Станишев, тогава премиер, обяви: „Кризата все пак дойде, но си оставаме отличниците на Европа”.
Според вицепремиерът Симеон Дянков сега пак сме отличниците на Европа.
В същото време сме най-бедните. Бедните, скапани отличници. Тогава девизът ни би трябвало да бъде: „Да живеят двойкаджиите на Европа!”. Това е нашата мечта – да стигнем слабаците на Стария континент. Пък след това... ех живот, живот здравей...
Понеже стана дума за Хондурас, не е лошо да знаем, че освен бананите, ни свързват и други неща. И там, и у нас средната продължителност на живота е около 67-69 години и продължава да спада. Хондурасците са 7,8 млн, а ние - 7,7 млн. И в братски Хондурас, и у нас момичетата мечтаят да станат миски и манекенки, а момчетата мутри. Не е ясно как са в латиностраната с фолка, но ако се наложи, що да не им помогнем. Те на нас банани, а ние – фолкдиви. И там, и тук на близо 60 на сто от пенсионерите животът изтича пред телевизионните сериали. От което излиза, че сме много повече хондурасците на Европа, отколкото Швейцария на Балканите, какъвто нелеп паралел правеха политиците ни до неотдавна. Едно време наричахме соцстраните братя по оръжие. Днес сме бананови братя с други. Това е положението и трябва да сме наясно с него. „Хванахме последната врата, на последния вагон, на последния влак за ЕС”, заяви неотдавна Соломон Паси, ексвъншен министър. Истината е, че имаше по-подготвени от нас, каквато е Харватска, например. Чудото обаче се случи, приеха ни в евросемейството, но ние не можахме да се възползваме. Е, неколцина успяха. Знае се кои.
Да си „бананова република” в Африка не е толкова обидно, но в нашите географски ширини е повод за притеснение. „Бананова република” в ЕС означава преди всичко некадърност, мързел и корумпираност. Очевидно сме първенци и по трите. Като прибавим и нисък морал, непонятна търпеливост и самоубийствена завист – картината добива завършен вид.
Колкото и невероятно да звучи на някои, засега единствено действията на МВР са опит да се измъкнем от определението на О’Хенри. Доколко е възможно това да компенсира хаоса в другите сектори – друг въпрос. Бананова република...
Емил Станев
