Независима журналистика, хвърлена в затвора заради отразяването на пандемията от COVID-19 от самия ѝ епицентър - Ухан, Китай миналата година, е на прага на смъртта, след като обявява гладна стачка. Новината идва от семейството на Джън Джан, след което последва отзвук от правозащитни организации за незабавното ѝ освобождаване.
38-годишната Джан Джан, бивш адвокат, пътува до Ухан през февруари 2020 г., за да докладва за хаоса около COVID-19, поставяйки под въпрос как се справят властите с огнището. Tя разпространява видеоклипове в социалните мрежи Twitter и Facebook, които са забранени в Китай. Осъдена е на 4 години затвор през декември 2020 г. за „иницииране на кавги и провокиране на проблеми“ – обвинение, използвано рутинно за потискане на несъгласието.
Сега тя е силно с поднормено тегло и „може да не живее още много“, написа брат ѝ Джан Джу миналата седмица в Twitter.
„Джан е висока 177 см, а сега тежи по-малко от 40 кг.. Тя може да не оцелее през идващата зима“, пише още той. „Надявам се, че светът помни как беше тя преди“.
Заради гладната стачка Джан е била принудително хранена през назални тръби, разказва юридическият ѝ екип пред АФП по-рано тази година.
„Джън Джан, която изобщо не е трябвало да бъде вкарана в затвора, сега изглежда е на прага на смъртта. Китайските власти трябва незабавно да я освободят, за да може да прекрати гладната си стачка и да получи подходящото медицинско лечение, от което отчаяно се нуждае“, добави Гуен Лий, активистка от Amnesty International, описвайки задържането като „срамна атака срещу правата на човека“
„Ако Джън Джан умре в затвора, кръвта ѝ ще бъде върху ръцете на китайското правителство“, добави Лий, предава The Guardian.
Близък на Джан, който пожела да остане анонимен, споделя пред АФП, че семейството на журналистката е поискало среща с нея преди повече от три седмици в женския затвор в Шанхай, където Джан е задържана - но без безуспешно. Агенцията не е успяла да се свърже с брата на Джан, а майка им е отказала коментар, както и женският затвор.
Джан сега не може да ходи или дори да вдига глава без помощ, съобщават "Репортери без граници" (RSF).
Седрик Алвиани от организацията твърдо застава зад това, че „международната общност трябва да окаже натиск върху китайския режим и да осигури незабавното освобождаване на Джан Джан, преди да е станало твърде късно“.
А реалността е: Джан просто е изпълнявала задълженията си като репортер и никога не е трябвало да бъде задържана или да получава 4 години затвор. Tя е сред група от четирима граждански журналисти - включително Чен Киуши, Фанг Бин и Ли Зехуа, задържани след репортаж от Ухан.
Китай заема 177 място по свобода на словото от общо 180 в класацията на "Репортери без граници" за 2021 година.
Що се отнася до причините Китай да е близо до самото дъно е, че държавният контрол върху медиите в страната е всеобхватен и всепоглъщащ.
Критиците на режима на президента Си Дзинпин рутинно биват заловени и захвърлени в затвора. Според "Репортери без граници” повече от 120 журналисти и „защитници на свободата на печата“ в момента са в затвора в Китай – повече от навсякъде по света, пише Forbes в статия, посветена за свободата на словото в Китай.
По материала работи Мира Ереева
