Екипът на настоящия президент показа неопитност да се справят с големи кризи и кризисни ситуации. Като народ сме разделени и озлобени, а в критична ситуация като тази това е пагубно, казва кандидатът за президент от Национално обединение на десницата
Tова каза Горан Благоев пред Faktor.bg.
Г-н Благоев, Вие сте кандидат за президент от Национално обединение на десницата, но как оценявате кадровата политика на настоящия президент Румен Радев, който се бори да получи доверие за втори мандат?
Кадровата политика на Радев, особено по отношение на двете служебни правителства очевидно няма как да бъде оценена като особено качествена, предвид неопитността им да се справят с няколко големи кризи и кризисни ситуации от лятото насам. Спомнете си – трудното овладяване на горските пожари, зациклянето със заседналия кораб край Камен бряг. И за съжаление – невъзможността да се овладее пандемията от Ковид-19. Някой би възразил, че служебните министри не могат да се справят поради унаследени безобразия от 12-годишното управление на Бойко Борисов. Това безспорно е така, но не съвсем. Повече от половин година реалната власт е в ръцете на Румен Радев. Не е възможно за това време да не се намерят поне приемливи решения и изход от създадените ситуации. За съжаление това, което виждаме е, че българският президент е политически близнак на бившия премиер. Разликата между Борисов и Радев е само в ръста и килограмите. Егото, мачизмът и ниската политическа култура и на двамата хвърлиха обществото в хаоса, в който се намираме. Както казва народът: „Два остри камъка, брашно не мелят!“ В резултат: ние сме разделени и озлобени. А точно в критична ситуация като тази това е пагубно.
Какъв знак даде през 5-годишния си мандат Румен Радев, толерирайки основно хора от номенклатурата на БКП, ДС и задкулисието?
Няма да ни стигне времето, за да анализираме персоналната кадрова политика на Радев, но ще отбележа няколко смущаващи факта от последната половин година. Първо, заявлението му, че ще продължава да подкрепя ценностите, които подкрепят българските социалисти. Преди няколко дни в същия стил беше и изявлението му с Илияна Йотова при среща, организирана от БСП-София. Преди това се изцепи, че е срещу демонтажа на МОЧА, за което получи одобрението на Руското посолство в София. Тъй като аз съм един от инициаторите на писмото до служебния премиер, областния управител на София и столичния кмет, в което се настояваше да се изпълни решението на Столичния общински съвет от 1993 г. за демонтирането на този позорен знак на българското раболепие и самоунижение, ще припомня, че никой не е искал мнението на Радев, защото този проблем не е от компетентността на президента. Той обаче побърза да заяви позиция, която споделят само една част от българската нация. Но се адмирира от Москва. Някой разбира се, може да ни упрекне, че и ние разделяме обществото, настоявайки за демонтажа на МОЧА. Бих приел този упрек, ако на мястото на съветския солдат с шпагина предлагах да се постави фигурата на американски или какъв да е друг, а не български войник. Но ние предлагаме след демонтажа да има широка обществена дискусия за бъдещето на това място. Аз лично смятам за особено подходящо да се създаде мемориал, утвърждаващ българското национално достойнство и памет. Няма да се уморя да повтарям – ако сме наистина българи, то трябва да ни е срам, че в двата най-големи наши града – София и Пловдив, паметниците на една чужда армия са в пъти по-високи от паметниците на българските национални герои. Докато онази част от българското общество, която поставя знак за равенство между патриот и русофил не се излекува от това шизофренно състояние, нищо добро не ни очаква. И ще продължаваме да смятаме за нещо нормално бившите агенти на ДС да са част от елита на обществото, да са мастити бизнесмени, професори и прочие.
Какво имате предвид?
Единственият инициативен комитет на кандидат-президентска двойка, в който има изобилие на бивши агенти на ДС е този на Румен Радев – 27 души. А поредният цинизъм го видяхме на 1 ноември, когато служебният военен министър Георги Панайотов награди като народен будител Великотърновския митрополит Григорий, известен и с агентурния си псевдоним „Ваньо“. Какъв будител е този владика, при положение, че от цялата страна църквите в неговата епархия са в най-окаяно състояние? Че от страна на Светия синод той отговаря за военното свещеничество, което де факто отсъства в армията ни. Очевидно Радев и подопечното му правителство се опитват да легитимират креатурите на бившата Държавна сигурност, така както успешно върнаха левицата като фактор в политиката, въпреки че беше замираща опозиционна сила.
Говорите за ДС. Не е ли малко изтъркана тази тема?
Съвсем не. Държавна сигурност може да не съществува, но адептите ѝ са навсякъде. Създадоха си и свой университет – Митьо Гестапото е професор в него. В БАН продължават да съсипват научни кариери учени, които са били доносници. При това хора, които са само с година-две по-млади от мен. Да не говорим, че българската олигархия беше зачената и създадена именно от ДС. Затова ни е необходим лустрационен закон – предлагаме го от Националното обединение на десницата. Той трябва не само да ограничи достъпа на бившите служители и агенти до ръководни постове от всички нива, но и да бъдат пресечени корените на олигархията – защото днес наследниците на „бившите“ са крупни бизнесмени, медийни собственици и т.н., размиват политическото пространство и от ляво и от дясно. Когато пресечем корена, върхът бързо ще изсъхне. Този лустрационен закон не е лов на вещици, той трябва да бъде българският вариант на закона „Магнитски“.
Сбъркана ли е Конституцията в частта си за избор на държавен глава, след като поставя в привилегирована позиция настоящия президент, ако се състезава за втори мандат с другите претенденти? Всеки ден наблюдаваме как в работно време и с държавни пари Румен Радев си прави личната кампания? Дори и да е законно – морално ли е?
Конституцията има нужда от много поправки. Включително и по отношение на българите с двойно гражданство. В конкретния случай трябва да се помисли дали не е възможно при кандидат-президентска кампания, ако действащият държавен глава се състезава за втори мандат, той да излезе в неплатен отпуска, а функциите му бъдат поемани от председателя на Народното събрание, каквито възможности се предвиждат при други случаи, свързани с отстраняването на президента. Предвид сегашната ситуация, при липса на парламент, ролята на президент би могла да се възложи на излъчения от него президент. Но добра или лоша Конституцията трябва да се спазва такава, каквато е. Така че остава въпрос на морал и почтеност да не използва всички предоставени му от държавата привилегии в своята предизборна кампания. „Продължаваме промяната“, които подкрепят и Радев за втори мандат, превърнаха в мантра думата „почтеност“. Но всички виждаме, че почтеността на техния кандидат е само декларативна. Не е почтено в едно състезание един да се ползва с предимствата на своя пост, а останалите кандидати да имат твърде ограничен достъп дори до медиите. „Почтеният“ Румен Радев избягва упорито какъвто и да е публичен дебат с опонентите си. Това е изключително лоша демонстрация, не е мъжко поведение.
