Из делниците на един луд - 26 април - 30 април
Тони Филипов, д-р
Понеделник, 26 април
Проучване в САЩ установило, че мъжете, които се бръснат всеки ден, правят два пъти повече секс в сравнение с небръснатите. Оказало се също, че тези, които ходят на работа, се бръснат всеки ден. Връзката между ходенето на работа и бръсненето съм я забелязал. Но за „бръснене-секс” ще се доверя на учените. Като, разбира се, имам предвид, че учените може да са на ведомост в „Жилет”. След свинския грип всички ги подозирам…
Между другото, знаете ли колко време от живота на мъжа отива в бръснене, ако го прави всеки ден? 3350 часа! 418,75 трудодни! Не стига, че мъжът живее по-малко от жената, ами и животът му минава в глупости. 418,75 дни. отиват за бръснене. 2 г. в казармата (добре, че я махнаха). 8 г. в ядене и 3 г. в тоалетната. 6,4 г. да чака жената да се облече и гримира, 4 г. да я убеди, че точно тая вечер не я боли глава... И като погледнеш животът верно си минал в глупости…
За тия, дето се бръснат всеки ден, не знам какво да кажа. Докато е млад човек изглежда, че тая работа нема свършване, ама съм чел, че всеки има през живота си средно 7 000 оргазма. И предполагам, че тия, дето се бръснат всеки ден, ще си ги изхарчат бързо-бързо и после ще подсмърчат. Затова, братя, ви съветвам поне да им водите сметка и като видите, че почват да свършват, да разредите бръсненето. Е, ако трябва да сме честни, за секса не отива кой знае колко време. 7 000 оргазма по 11 секунди… Кандърмата, кандърмата е много времеемка.
Всъщност, който си е готин, си е готин и небръснат. Бойко да не би да се бръсне всеки ден? При това при него е много по-лесно. Чувал съм, че можел да се бръсне на тъмно, дотолкова опознал лицето си от гледане по телевизията. То, дето се вика, и ние можем вече да го обръснем по памет… И въпреки това сайтът на Бареков го избрал за най-красив политик у нас.
Чета, че в Тюркменистан разрешили цирка, щото Тюркменбаши го беше забранил. Та се сетих, че „бащата на тюркмените», през 2003 г. рече: "От хвалебни оди аз съм готов да потъна вдън земя от срам." И обяви конкурс под надслов: "Кой най-малко хвали Туркменбаши". Това само така, между другото…
„Най-красивият” кокетничи - имало по-красиви от него. Мисля, че специално тук е искрен. Донякъде. Но то кой ли е искрен до край… „Аз не се харесвам, защото ми е крива главата. Ръбеста е. Иначе като фигура не съм лош. Можеше да съм по-суратлия. Косичка, бретонче... Разбира се, това не ми е комплекс.”
И дава за пример на красив и „успешен” мъж Берлускони. Разправя как като идва преди време у нас, Силвио му показал безкраен списък с женски имена в телефона си. Та Борисов пожела на всички мъже след 70-ата си година да имат такъв успех сред жените като Силвио. Както съм ви споделял, “във вагината има открития за всяка възраст” (Селин). И мъжът е така устроен, че гони жените доде е жив. Понякога дори вече и не помни за какво ги гони, но ги гони. И, в човешки план, в това няма нищо срамно. Срамното идва, когато ги стигне, но то е отделен въпрос… В някои извратени медицински среди обаче се смята, че когато 74-годишен дедко гони 18-годишни девойки, това е старчески сатириазис. Но то ако слушаш лекарите, трябва да легнеш и да чакаш да мреш…
Както и да е, исках само да ви обърна внимание за какво си говорят великите държавни мъже! Ние си мислим, че те мислят само за нашите работи! А те мислели за оная си работа главно…
Според мен обаче при Борисов не трябва да се говори за красота. „Дейли мейл” пише, че Катрин Хаким, д-р по социология в Лондонската школа по икономика, измислила концепция за "еротичния капитал" като основа на успеха. Този еротичен капитал бил понятие по-широко от харизмата и се определял не толкова от красотата, колкото от умението да се общува с хора от различни слоеве, от подхода към противоположния пол, умението за справяне с различни ситуации. Интересна концепция. Например това, което в крайните квартали наричат „бройки”, Катрин го нарича "сексуална компетентност".
Знам, че ви се ще да кажа нещо по-пикантно, каква е например сексуалната компетентност на Бойко. Но за съжаление нямам наблюдения. Говорят се разни работи, пишат се дори. Но едно е сигурно: сферата на сексуалната компетентност е единствената, в която Бойко трябва доброволно да отстъпи на Параванката. Пък оня ден, като говорим за компетентност, премиерът откри пречиствателни станции в Ловеч и Севлиево. Според „Труд” в Севлиево, в двора на пречиствателната станция, посадил брезичка. „По-точно, обяснява „Труд”, той държа дръвчето, а министър Томислав Дончев завъртя лопатата.“ И гражданите на Севлиево се включили с напътствия: „Зеленото нагоре, зеленото нагоре…”
Вторник, 27 април
Когато Бойко каза за арестите „Разбирам я, мога я тази работа”, аз му повярвах. Но вчера чета Сашо Диков в „24 часа”. А Сашо не може да бъде обвинен в антипатии към Бойко, даже напротив. Та Сашо отишъл да види как вървят делата по арестуваните. Вика: „От съдебните заседания разбрах една ужасяваща разлика между публичния балон, наречен “Октопод”, и действителността. Така е и с тримата задържани Тенчо Попов, Цонев и съдията Сантиров… Най-стряскащото за мен беше, че в съдебната зала никой не говори за “Октопод”. До този момент няма нито един факт, че тези 7 души са правили общи престъпления. Дори не могат да намерят общо престъпление, извършено от двамата, останали в ареста - Марчело Джотолов и Алексей Петров… Начинът, по който се действа досега, не ме убеждава в професионализма...”
Значи и тук, където професионализмът на Бойко и Цецко изглеждаше сигурен, работата издиша… Къде отиваме тогава, може би?!
Сряда, 28 април
Из ония дни във в. „Атака” Сидеров написа открито писмо до Съюза на издателите на вестници, в което виеше като флекс, че „Труд” го цензурирали. „Само за последната седмица, вика, на няколко пъти цензурата заличава Волен Сидеров и АТАКА в материалите, където присъствието им е абсолютно необходимо.”
Според нас нема такава ситуация, където присъствието на Волен и АТАКА да е абсолютно необходимо, но както и да е. Днес издателите му отговарят в стил „Що не ни цунеш по…” Не с тия думи, но точно с тоя смисъл. И с основание.
Вероятно Сидеров не е чул, че „Труд” е частен вестник. Как стана частен е друг въпрос. Всъщност, строго погледнато не е друг въпрос, но много ще се отклоним, ако тръгнем до проследяваме тази сложна и по своему криминална история…
Точката на логическото грехопадение на демократа Сидеров е неразбирането на правото на собственост в йерархията на човешките права. „Правото на живот е източникът на всички права – а правото на собственост е тяхното единствено приложение. Без права на собственост никакви други права не биха били възможни.” (Айн Ранд)
Свободата на словото означава само, че човек може да изразява мнението си без страх от репресии от държавата. Но никое право не включва и материалната си реализация. Защо даден собственик на медия да е длъжен да публикува възгледи, които смята за погрешни и вредни? Може ли например аз да си публикувам лудостите в „Атака”? Или да напиша статия защо трябва да се дават социални помощи на циганите? Или да се застъпя за правата на хомосексуалистите? И Тетка Капка да ме публикува на неин масраф и в контра на идеологията на Сидеров? Не, нали?
Препоръчвам на Сидеров да почне с Айн Ранд (например „Правата на човека”). Тя пише достъпно. После му препоръчвам Хайек, Мизес, Нозик. От тях ще разбере защо интелектуалците все ги тегли на социализъм… Ранд специално ще му обясни едно нещо, което е залегнало и в чл. 40, ал.1 на нашата конституция: „Цензура” е термин, който е приложим само за държавната власт. Нито едно частно действие не е цензура.” Казано простичко, имаш крава – пиеш мляко. Ама Сидеров иска неговата крава да си е негова, а чуждите да са общи. Е тая свърши.
„Стандарт” съобщава, че на днешния ден „през 1784 г. в парижкия театър "Комеди Франсез" била премиерата на "Сватбата на Фигаро" на Бомарше. Един чудесен пример да илюстрираме кво е тва цензура. Последният Луи, тоя, който останал в историята с това, че при „детронацията си се оказал с една глава по-къс, отколкото при интронизацията си”, щото се наложило да си тръгне от ешафода с „главата под мишницата”. Та тоя Луи забранил „Сватбата…”, а когато я разрешил, тя била яко окастрена… Лион Фойхтвангер подробно ги е описал тия работи в „Лисици в лозето”. За целите на нашия анализ е достатъчно само да отбележим, че на премиерата в театъра седял дежурният комисар и сравнявал дума по дума артистите да не кажат нещо, което е махнато от цензурата. Във вестниците рядко пращат някой така явно да следи. „Стандарт” съобщава: „Априлски пленум бута Станишев”. Не знам дали сте забелязали, но всички важни работи в левицата стават през април. Като почнем още от Априлския пленум, който сложи началото на Априлската линия. Обичат червените април, даже повече от май го обичат. През април 1990 г., на трети по-точно, БКП си смени името на БСП. (Е, после забрави да си смени манталитета и така си остана – социалистическа партия с комунистическо мислене…)
Пак през април (2003 г.) хванаха един депутат от БСП в гей клуб. С което символично се сложи една нова линия… После се заговори за Станишев, за Вагенин… По време на евроизборите през 2007 г. един функционер от БСП ми рече: „Кажи как да гласувам за евролистата на БСП, като първият истински мъж е на 6-то място и той е евреин?” И постепенно проблемът се разми.
Изобщо по времето на тройната коалиция народът свикна да мисли, че правилните сексуални ориентации са повече от една. И почти свикна с „Люляковия кръжец” на Станишев. Обаче оня ден Цецко пак разрови въглените: „Има зависимости на магистрати. Те са икономически, но има и свързани с наркотици, както и със сексуалната им ориентация".
Демек, и сред магистратите имало педерасти. По тоя повод Карбовски иронизира: „Съдии хомосексуалисти у нас няма. Но има хора, които са спали с хора от правосъдното министерство.” С други думи, аз не съм спал с педераст, но съм спал с един, дето е спал с педераст…
Голяма работа! Имало сред магистратите, а къде нема?! Нелогично е, ако сред народа хомосексуалистите са около 10%, ако и в парламента са горе-долу толкова, да се мисли, че сред съдиите нема.
Специално за крайдунавските българи искам да обърна внимание, че съм чел, че сред мамалигите обратните вече били 20%. Та да внимават. Една студена зима, Дунава замръзва и… И ще се чудят от комарите ли да се пазят задника, или обратно. Щото тая година се закъснявало с пръскането срещу комарите и се очаквало да се завъдят екземпляри от тези, дето като кацнат на дувара и кучето се скъсва да лае. И все пак това е нищо, като се има предвид, че около АЕЦ „Черна вода” освен активни и пасивни, се били завъдили и радиоактивни…
Абе, к’во му доде…
Пенсиите, имам добра новина за вас. Заммин Мая Христова рече оня ден, че токът може да поевтинее. Като нищо може да поевтинее, да знаете! Разбира се, аз, който следя цените на тока почти от средата на миналия век, не мога да се сетя за случай да са вървели нанадолу. Но аз не мога да се сетя и Бойко да ни е управлявал друг път. Така че не съм критерий.
Четвъртък, 29 април
„Стандарт” публикуват бисери от изпита по български в ЮЗУ, за да сме видели какви тъпунгери завършвали. Бисер №1: „Най-големият проблем, който засяга всеки един човек, е държавата.” И защо, бе колеги, да е бисер?! Какво казваше Рейгън? Не трябва да очакваме, че правителството ще реши нашите проблеми. Нашият проблем е правителството.” Правителството това е държавата в даден момент. Колкото по-изостанала е една държава, толкова повече правителството е държавата. Не би трябвало да е така, но у нас винаги е така.
„Правителството, казваше още Рейгън, е като огромно бебе - храносмилателна система, с голям апетит в единия край и никаква отговорност в другия.” Демек лапа и се насира с извинение… Това е може би първото правителство, което не лапа, но за сметка на това…, разбирате ме.
Държавата, ако не броим тъщата, (но на много малко зетьове се е отдава да не я броят) е единствената друга институция, която ежедневно ти се бърка в делата и ти пречи. Замисляли ли сте се за отношенията си с държавата? Аз например критикувам държавата, за да изкарам некой лев. После давам тия пари на държавата като данъци, за да ми направи тя нови проблеми и аз да ги критикувам… Въртим, дет’ се вика, едни пари с държавата…
Да вземем друг от „бисерите”, цитирани от колегите: „Ако Аспарух знаеше какво се случва с "неговата" България, сигурно щеше да обърне коня си обратно.”
А немаше ли да го обърне? И да ни заведе някъде далеч от тоз’ ебан полуостров? Някъде покрай Рейн или Сена. Даже, нека не ви се струва, че преувеличавам, но мисля, че ако знаеше, щеше и Атлантика да преплува…
Друг „бисер”: „Ако ние не вземем мерки тук ще останат само възрастни хора и ромите.” Това нема да го коментирам дори. То просто вече е факт.
Следващ „бисер”: „Нашата държава е населена от най-различни народи.” Не ли? Какво е общото между народа от пенсии и народа на червените бонзи? Шенген има между тия два народа, не ли? И сега с цялото си нахалство бонзите организирали протестен митинг по повод Деня на труда 1-ви май. Да се чудиш те к’во общо имат с труда… Е, философски погледната, кражбата също е вид труд и то не лек. Дето викал Манго на трудещите се, вашата е лесна – ори, сей яж. А крадецът ходи, взима, носи, меси…
Между другото оня ден тихичко се навършиха 51 г. от смъртта на поета Пеньо Пенев.
“Колко трудно е в нашия век
да бъдеш честен човек.”
И в нашия… Може би проблемът да не е във времето, а в мястото. Тоест, пак до Аспарух опираме.
Изобщо от всички „бисери” само по един имам забележка: „Държавният глава е избиран от бога.” Младият мислител се е подвел по това, че Параванката се държи точно, гаче ли Господ ни го е изпратил. А може и по оная песен да се е подвел: „Гоце, Гоце, ти си ангел мой, Гоце, Гоце, Бог ли те изпрати…”
Не, мен в това поколение ми е надеждата. Ние като бехме много чели и много учени, та видяхме някой келепир! Пак ще кажа: ако изобщо е възможно родината да се оправи, това ще стане когато си иде и последният свидетел на Априлския пленум.
Понеже споменах тъщата, а това никога не бива да се прави напразно… Оня ден некакъв холандски катаджия дал акъл да се глобява собственика на колата, а не водача. Ако тази глупост се приеме, веднага прехвърлям колата на тъщата, па да се оправят. С мен е лесно, ама да ги видя на нея как ще й обяснят, че нещо е сбъркала и е виновна.
Петък, 30 април
„Стандарт” съобщава, че във връзка с обвиненията на иранските аятоласи, че изложените на показ женски прелести били виновни за зачестилите земетресения, 207 000 американки се сговорили във Фейсбук да друсат едновременно цици в продължение на денонощие, за да докажат, че между двете неща няма връзка. И на 26 април се раздрусали едно хубаво. И много странно, но докато траел експериментът, в Япония и в Тихия океан са регистрирани няколко труса от 5-та степен. Чак до нас стигнало, макар и малко позагубило сила - 3,2 по Рихтер на 23 км от София.
Правени са такива експерименти и друг път. Помня, че през 2002 г. в Антверпен хиляди холандци скачаха дружно в продължение на няколко минути. Сеизмолозите отчетоха, че предизвикали земетресение от 1.4 по Рихтер. А по-възрастните сигурно помнят, че ние така бутнахме червените: “Кой не скача е червен! Кой не скача е червен!” И то като се получи резонанс и край…
Само мимоходом ще отбележа, че това което може да се постигне със скачане, с викане не може. Учените още преди години изчислиха, че за да произведеш енергията, необходима да затоплиш една чаша кафе, трябва да викаш 8 години, 7 месеца и 6 дни. Така погледнато за тия 20 г. сме претоплили неколко кафеварки…
Абе, може да ви се струва суеверие, но има връзка между поведението на хората и земетресенията. През 2002 г. Явор Дачков рече, че Царя ще ни докара някое земетресение… И само след три дена стана - на 130 км югоизточно от София и на 13 км. дълбочина. После пък стана друго съмнително съвпадение. В наддаването за президентските избори през 2006 г. Параванката отиде да говори на митинг на Предела. И земята в района се разбунтува до 3.3 по Рихтер.
Затова ми се струва малко наивен призивът на Бойко: „Слизай Първанов, отказваме се ние и той от мандата, и се явяваме на избори, и да решим проблема.” Не вярвам Параванов да посмее пак да предизвиква природните сили. Пък той и няма право да ни потретва.
Така погледнато обаче и Бойко трябва да внимава. Защото, ако помните, когато на 27 юли 2009 г. кабинетът „Борисов” встъпи в длъжност, непосредствено след този акт (от 11.40 ч. до 14.40 ч.) в Пловдивско бяха регистрирани три последователни труса с магнитут 3.5, 3.2 и 3.0.
Най-после се намери шеф за здравната каца. ГЕРБ избра гинеколожката д-р Нели Нешева. Браво! Гинеколозите са известни с това, че търсят проблеми там, където другите намират удоволствие. И понеже много народ си прави кефа в кацата, та е време да видим и другата страна на медала.
По тоя повод, а и като чета, че армията ни била пред фалит, та се сещам какво писа по-лани колегата Ганчо Каменарски. Като ровил в архива на некой си майор Симо Георгиев, намерил следното: „Написах писмо до президента Петър Стоянов. Предложих му за следващ военен министър да назначи гинеколог, защото в тази армия всички са п….”
Така погледнато, трудно ще насмогнем с гинеколози. А може, при един по-обстоен преглед, да се окаже, че и за премиер ни трябва гинеколог, не ли?
И накрая една добра новина от „Монитор”: Хората, които пият по едно или две питиета дневно, са изложени на по-нисък риск от диабет, в сравнение с хората, дето не пият.
Но то какви ли хора пък са тия дето не пият по едно-две… Човекът е човек, когато е напит.
To be continued next Monday
