Нека се замислим каква България творим в момента и каква ще я оставим за бъдещите поколения, призова в предаването „Седмицата“ по Дарик кандидатът за президент с номер 7, издигнат от Национално обединение на десницата Горан Благоев.
Държавният глава е този, който трябва да търси консенсус по ключови за държавата проблеми, подчерта Горан Благоев. Той заяви, че е човек, който може да търси баланса на мненията, но също и да влиза в конструктивни спорове, включително с хората, които са го издигнали. „Коалицията, която издигна мен и д-р Ивелина Георгиева е дясна, защитаваща демократичните принципи и това проблемите да се решават в диалог“, категоричен бе той.
При въпрос относно способността за бързо вземане на решения и адекватни реакции в критични ситуации, Горан Благоев припомни, че има 30-годишен опит в медиите и в Националната телевизия. В професията, критичните ситуации не са рядкост и необходимостта от бързи и адекватни решения е почти ежедневие. Горан Благоев сподели и конкретни случаи от кариерата си, като един от тях е свързан с посещението в България на папа Йоан Павел II. Отговорността за 10-часовото телевизионно отразяване на тази визита е била поверена именно на именития публицист, в качеството му на продуцент и водещ. „Това беше страшно предизвикателство, защото никога дотогава България не беше посрещала папа, протоколът не беше ясен и ние всички се учехме в движение. Закалката, която дава активната публицистика, отговорностите, които носиш и това, че понякога нещата се решават на мига, ме кара да се чувствам комфортно и в политиката“, сподели Горан Благоев.
Наред с това той заяви, че има известна опитност с президентската администрация, тъй като по времето на президента Петър Стоянов е бил поканен в неговата кампания за помощ за българите в Източна Албания. В последствие е бил член на Съвета за българите в чужбина при Росен Плевнелиев. „Имам известно наблюдение за начина, по който работи президентската администрация и съм си извадил някои поуки за това, как нещата могат да бъдат структурирани. Със сигурност многото съветници и големият екип не винаги са работещи - предпочитам да имам двама души до мен, но да са качествени и да знам, че мога да разчитам“, коментира кандидатът на Национално обединение на десницата и бе категоричен:
„Със сигурност няма да допусна в екипа си хора, които по един или друг начин са свързани със структурите на бившата Държавна сигурност“.
Вместо да се налагат кампании за набиране на средства за лечение, България да стане своеобразен хъб на Балканите със своята качествена здравна помощ, е друга амбиция на кандидат-президента, който сподели убеждението, че разполагаме с изключително подготвени медици.
В студиото на „Седмицата“ дългогодишният журналист и публицист коментира и казуса с канадското гражданство на бившия служебен министър Кирил Петков: „Така или иначе Конституцията ясно предписва и казва какво може и какво не може. Тоест, към този момент Конституцията очевидно е била нарушена. Дали тя е добра или лоша е въпрос на друг диалог, но справедливостта се прилага, спрямо действащата Конституция“.
Горан Благоев припомни, че партия „Републиканци за България“, на която е член и която е част от Националното обединение на десницата, е първата, която още в предходните две кампании застъпи темата с двойното гражданство. „За нас е важна възможността на българите в чужбина да участват много по-активно в политическия живот на страната, включително бяхме партията, която настояваше за многомандатен избирателен район „Чужбина“, който да излъчва депутати в българския парламент. Имаме десетки качествени българи, които сега, точно поради двойното си гражданство, не могат да бъдат полезни с компетенциите си“, каза Благоев и като пример даде д-р Любомир Канов - психиатър с отлична професионална репутация в САЩ, писател, превеждан на няколко езика и емблематичен за дясното пространство у нас човек.
„Д-р Любомир Канов е част от Национално обединение на десницата, но ние не можем да го издигнем като кандидат за народен представител, защото е и американски гражданин“, каза Горан Благоев.
От консервативно десния политически съюз са за въвеждане у нас на еврото, но след сериозна подготовка и твърдо за присъствието ни в Европейския съюз. „Но Европа има нужда да се преструктурира и да преосмисля основните си тези, защото е в жесток плен на своя ляв популизъм. Тепърва на Европа й предстои сериозна дискусия - от една страна за начина, по който се отстоява многообразието в общността, а от друга – струва ми се, че махалото полека-лека, от крайно либерално ляво, започва да се придвижва към дясното пространство“, каза още кандидатът за президент на десницата Горан Благоев.
