Шест партии със сигурност влизат в следващото Народно събрание, показват данните от последното социологическо изследване на ”Тренд”. Първа политическа сила остава ГЕРБ, която разчита предимно на твърд електорат. Остава интригата за второто място, където разликата между БСП и ”Продължаваме промяната” е минимална - 0.3%. Според анализатори именно от реализацията на втория мандат ще зависи облика на следващия кабинет. Почти сигурно е, че президентските избори ще се решат на втори тур. Това може да се промени, при по-висока избирателна активност.
Формацията около Петков и Василев разполага с по-голяма периферия от социалистическата партия и при по-висока избирателна активност може да се окаже на втора позиция. Твърдият и мобилизиран електорат на БСП би имал по-сериозна относителна тежест при по-ниска активност, посочват от агенция "Тренд".
"Има такъв народ" заема четвърта позиция с 12.8% от гласуващите, следван от ДПС с 10.3%. Демократична България събира подкрепата на 9.1%.
Под парламентарната бариера, но с шанс за представителство, е "Възраждане" с 3.6% и "Изправи се БГ! Ние идваме" с 3.3%. Мая Манолова и екип обаче все още имат шанс според данните на други социологии.
Партията на Красимир Каракачанов остава с подкрепата на 2.2% от гласуващите.
Декларативната избирателна активност за предстоящите предсрочни парламентарни избори е 55%. Като се има предвид, че 1% от извадката в изследването отговаря на 55 хиляди души, то може да се очаква да гласуват малко над 3 милиона български граждани. От избирателните списъци това би било активност от около 45%.
Структурата на подредбата на президентските избори изглежда доста по-ясна от тази на парламентарните избори и трудно би могло да се очаква разместване в нея. Двойката Румен Радев-Илияна Йотова заема лидерската позиция в подреждането с 46.8%, следвана от Анастас Герджиков-Невяна Митева с 24.4% от гласуващите. Твърда трета позиция на Мустафа Карадайъ-Искра Михайлова (9.9%), които успяват да мобилизират целия електорат на ДПС.
Четвърта позиция заема двойката Лозан Панов-Мария Касимова-Моасе с 6.4% от гласуващите. Следват Костадин Костадинов-Елена Гунчева с 3.1%, Милен Михов-Мария Цветкова с 1.6% и Луна Йорданова-Иглена Илиева с 1%.
Декларираната активност на президентските избори е малко по-ниска от тази за парламентарните – 53%, като това би означавало малко под 3 милиона български граждани упражнили правото си на глас на вота за държавен глава. От избирателните списъци това би било активност от около 43%.
Вторият тур на изборите за държавен глава изглежда почти сигурен. Само изненадващо висока избирателна активност евентуално би могла да повиши вероятността за изход на изборите в един тур.
Структурата на подредбата на президентските избори изглежда доста по-ясна от тази на парламентарните избори и трудно би могло да се очаква разместване в нея. Двойката Румен Радев-Илияна Йотова заема лидерската позиция в подреждането с 46.8%, следвана от Анастас Герджиков-Невяна Митева с 24.4% от гласуващите. Твърда трета позиция на Мустафа Карадайъ-Искра Михайлова (9.9%), които успяват да мобилизират целия електорат на ДПС.
Четвърта позиция заема двойката Лозан Панов-Мария Касимова-Моасе с 6.4% от гласуващите. Следват Костадин Костадинов-Елена Гунчева с 3.1%, Милен Михов-Мария Цветкова с 1.6% и Луна Йорданова-Иглена Илиева с 1%.
Декларираната активност на президентските избори е малко по-ниска от тази за парламентарните – 53%, като това би означавало малко под 3 милиона български граждани упражнили правото си на глас на вота за държавен глава. От избирателните списъци това би било активност от около 43%.
Вторият тур на изборите за държавен глава изглежда почти сигурен. Само изненадващо висока избирателна активност евентуално би могла да повиши вероятността за изход на изборите в един тур.
