Идват избори. То не избирахме веднъж, дваж…И все с надежда за по-добър живот в справедливо устроена държава. След дни пак ще дадем гласа си и трябва да постъпим отговорно. Защото времето тече и отнася годините ни, без да го е грижа за нашите мечти, очаквания или илюзии. Но виж – грешките ни не отмиват.
Последиците от свободните ни избори днес стават наша реална съдба утре. Нямаме нито време, нито право да грешим. Не можем да си позволим пасивност, безхаберие или отчаяние, защото самозабравили се в своето безнаказано охолство продажници ни обричат на пълна мизерия, отнемат ни малкото останало човешко достойнство, лишават ни от надежда, посягат на бъдещето на децата ни. Никой не е виновен за съдбата на един народ, който е позволил да бъде лъган, ограбван, унищожаван.
Единствен виновник е самият той! Тежки думи, но са истина. Не сме деца, та да ни убеждават колко е добре да скочим от моста, а ние да вярваме. Зрели хора сме и знаем, че от пропастта може и да не се измъкнем живи. Тридесет години всякакви партии се бореха за властта, даваха гръмки обещания, а после цинично ги забравяха. След десетилетен преход към демокрация получихме див феодализъм. Петнадесет хиляди крадци притежават държавата, в която ние като статисти наблюдаваме отстрани живота си. Така деформираха мисленето ни, че приехме за нормално да живеем в абсурдно безвремие. Хората в пустини построиха държави и ги направиха плодородни градини, а ние за 30г. превърнахме една благословена земя в пустиня. Позволихме пред очите ни България да бъде разпродадена, обезлюдена, обезкървена. Виждахме, но мълчахме. Станахме съучастници в унищожаването на родината си.
Какво чакаме, българи? Някой нов спасител ли? Никой няма да ни поднесе на тепсия нищо. За добруването си, за свободата си, за живота си трябва ние да се борим. Длъжни сме! Затова нека добре да мислим, преди да решим, а после да живеем с решенията си. И да помним, че от решението на всеки един зависи не само неговото бъдеще, но и това на сънародниците му. Недопустимо е да се заблуждаваме, че от нас нищо не зависи. Напротив, всичко зависи от нас – ние сме милиони и заедно можем да преобразим живота си. Нека си отговорим на един въпрос: ,,Кой има интерес от нашето разединение?“
Ами то е ясно – онези, които искат да ни владеят. Правилото е старо, те нищо ново не са измислили, само успешно го прилагат. Защо? Защото ние им го позволяваме. Но сега можем да им кажем: ,,Стига! Ние ще управляваме живота си. Избираме ви да ни служите и вие ще се съобразявате с нас.“ Дошло е време за истински действия. Кураж ни е нужен и надмогване на самодоволното егоистично живуркане. От пишман-патриоти и диванни бунтовници полза няма.
