Мисля, че днес – повече от всякога – е потребно да се вслушаме в думите на онзи, към когото се обръщаме като народ във времена на криза – Васил Левски. Няма институция, която да не е накичена с портрета му, политици обичат да го цитират и да се хвалят с него пред света, а ние – обикновените българи – в подвига му търсим лек за изтерзаната си българска душа, за унизеното ни национално достойнство.
И току си повтаряме: ,,Нужен ни е днес поне един като Левски – да ни събере, да ни поведе.“ Не, мисля аз, нужно е всички да сме като него – непримирими, решителни, безкомпромисни. Нека си припомним думите му и да си направим равносметка. Но да я направим чисто – така, както той би сторил на наше място. И да отговорим пред себе си и пред духа на Апостола какво сторихме с мечтата му за свята и чиста република.
,,Аз съм се посветил на Отечеството си да му служа до смъртта си.“
Едва ли има истински българин, който би оспорил безкористното дело и абсолютната саможертва на Левски. Е, появи се наскоро един, който го нарече измислен герой, но такива предатели не могат да са мерило за българщина. Затова ще го подмина с погнуса и ще продължа съпоставката между един истински национален герой и днешните управници, самообявили се за наши спасители. Познавате ли един – единствен от тях, който наистина да се е посветил в служба на родината си? Не е нужно да умира заради нас, но поне да работеше за народа си. Но не би! По-скоро е пълно с такива, които пожертваха народа си заради лична облага.
,,Трябва зряло да се постъпва, ни най-малка гордост! Играем си с живота на 7 милиона българи.“
Седем ли?! Не, сега сме шест – без робство, без война! Кой е виновен за това заличаване на нацията ни в мирно време? Дали не са ония, които твърдяха, че стоят до народа си и се грижат за националните ни интереси? Видя се колко зряло са управлявали България. А ние още ги търпим!
,,И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята – там, гдето живее българинът.“
Свободни ли сме в собствената си държава? Не. Поробени сме от мафиотско-олигархичен модел на управление, в който всички са зависими: от най-ниското административно стъпало до най-високия етаж във властта. По света държавите си имат мафия, а тук мафията си има държава. Е, как да живеем човешки, като шепа престъпници ни издоиха напълно?! Затова за тях само едно трябва: съд, затвор, конфискация.
,,Не се подлъгвайте, че тези, които държат парите, държат и бъдещето ви, защото тези пари са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате.“
Каква прозорливост само! Добър съвет, актуален точно днес – остава да го послушаме. Българи, не допускайте някой да ви поставя на колене в поза на вечна благодарност, защото бил построил магистрали, магазини, метро и др! Той не го е направил със свои пари, а с наши. И не е нужно да чувстваме вина, когато критикуваме някого, поставен от нас във властта. Забравихме ли затворените училища, разбитите болници, съсипаната промишленост, умъртвеното селско стопанство? А прокудените далеч извън родината? И още по-страшното: не виждаме ли онези, които са работили цял живот, за да просят в собствената си родина? Този някой е овластен, за да ни служи, а не да ни стриже. Крадяха парите с чували, а народът се чудеше как да оцелява. И въпреки очевидното се намират хора, които не само ги оправдават, ами се канят пак да гласуват за тях. Това поведение не може да е нормално. Излиза, че сме мазохисти и си харесваме мъчителите. Страшно е!
,,От никоя страна нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. И който от тях не признае нашите закони и не заживее с нас по същите граждански правила, той в един миг с всичко ще стане на прах и пепел. Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско.“
Ето го разковничето на българския проблем – никаква зависимост от чужди сили! Ние сме независима държава и това трябва да е ясно на всеки кандидат – държавник. Никакви интереси не могат да стоят над гарантираните от Конституцията живот, сигурност и благополучие на суверена. Всички управници на страната ни до този момент погазваха законите, предаваха народа си, разпродаваха България – без окото им да мигне. От нас зависи да не го допуснем никога вече.
,,Всичко е в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия.“
Какво доверие само е имал Левски в общите сили на собствения си народ! А ние днес какво правим? Политици презират народа си и го търсят от немай-къде само по избори. Самият народ пък е разцепен на стотици парченца, подкрепяйки този или онзи от същите тези народни душмани. Наистина има нещо смущаващо в нашата народопсихология.
,,Дела трябват, а не думи. Всекиму ще се държи сметка за делата. Строга и редовна отчетност. Трябва изпит за всеки. Който не е чист, убивам го!“
Това не са просто думи, а непоклатимо верую, свято обричане, житейска съдба. Такъв е бил Левски. Притежавал е скромност, честност и вярност. Изисквал е висок морал от всеки, който се е захващал за народното дело. Бил е непримирим срещу покварата на сърцето. Дали нашите властници биха се похвалили с подобни нравствени качества? А ние – техните гласоподаватели – имаме ли моралното право да погледнем Левски, щом позволихме на всякакви странни екземпляри, събирани незнайно как и къде, да станат лицето на нацията и да контролират живота ни. 30 години слушахме празни думи, а дела в полза на род и родина – никакви.
Предателите на държавата ни заслужават смърт, а ние им дадохме пълна власт. Вместо да са в затвора, те свободно демонстрират цинизъм, простотия и алчност в битката за кокала. Нима отново ще им го позволим? С овчедушие ли ще я караме и занапред, българи? Все още имаме шанс пред себе си като народ. Само трябва да проявим мъдрост, да вярваме в собствените си сили, да обичаме родината и да вървим заедно. И най-вече – да сме чисти пред съвестта си. Чисти сметки – добра работа, за да сме достойни за Апостола.
