Снощи докато гледаме как Луна Йорданова има повече гласове от Марешки и Волен Сидеров (уж политици), в съседна Сърбия изживяха своя Парк де Пренс. Да, точно и абсолютно по същия начин, както ние на 17 ноември 1993 година (те и датите са сходни - те го направиха с 2 дни по-рано). Точно в 90-ата минута (на Емо гола беше в 89:59 минута, а на Митрович в 89:39 минута) комшиите изритаха Португалия с Роналдо насред Португалия и се класираха директно за Световното първенство...
Мисля, отдавна знаем, че Сърбия ни е издухала във всякакво футболно и спортно отношение. Само за справка - сърбите ще играят на ПЕТО световно първенство след 1994 година. Ние имаме едно (1998). От 2006 година насам сърбите играха на всяко Световно с изключение на 2010 година (четири от пет)... А Борислав Михайлов ви разправя в новия си профил във Фейсбук, с който ще прави революция, че първенството ни е атрактивно и е на средно европейско ниво
Моите връстници и по-големите от мен фенове и колеги помнят какво беше през 90-те години и след това в българското футболно първенство. Море от сърби. При тях беше война, спасяваха се насам( защото беше привидно спокойно и се даваха пари. В един момент обаче сърбите си вдигнаха главите и погледнаха на Запад. Натам продават, за там произвеждат, а ние вместо сърби започнахме да внасяме плажни бразилци, после африканци и ще стигнем и до племенни представители на някои острови.
Сърбите заработиха и въпреки че бяха след война, си стъпиха на краката и го направиха този футбол (а и не само - почти всички спортове). Ясно е, че е до манталитет, до национални черти, ама айде, бе, мама му стара - тия нашите футболни ръководители защо не си мръднаха пръста за 30 години и не направиха нещо?!
Нали знаете днес, че в Сърбия е като национален празник. И хората си го заслужават. Те за тях стана навик да играят на Световно първенство, ама снощи го направиха типично по български, по балкански и по нашенски с марка 1993 година. Само че ние след 2 дни отново ще пускаме на Емо гола. Ама другите работят, а наш Емо вече се отдаде на почивка и за жалост не си мърдат пръстите, за да стигнем поне македонците. Дааа, и те са на бараж за Световно, а ние днес ще се молим да паднем по-малко от Швейцария.
А само преди 15 години всеки ден на скараджийница в Борово се въртеше Славко Матич. Да, същият, който пое Арда. И набиваше плескавици, защото му бях сметнал, че точно 2 години върти обиколки на Панчарево и беше контузен в ЦСКА. Такива ментета сърбета имаше в България колкото искаш. Сега те не искат да ни чуят, гледат на Запад. И си го заслужиха...
Стефан Ралчев
