Резултатите от изборите не са изненада. Изненадващи бяха прогнозите, които даваха горе-долу 10% по-малко на партията на Кирил Петков и Асен Василев. За пореден път се сблъскваме с една поръчкова социология. Има реален шанс този път някои ключови промени в съдебната система да се случат. На първо място е смяната на Гешев. Рискът да ни натикат в котловината на корупцията е реалистичен, ако това не бъде направено.
Това заяви в интервю за ФрогНюз адв. Михаил Екимджиев.
Ето и цялото интервю:
Адв. Екимджиев, подредбата в новото Народно събрание ще е интересна, според почти окончателните резултати от изборите вчера. Вие как си ги обяснявате?
За мен тези резултати не са голяма изненада. В неформални разговори със страшно много хора с различен социален и професионален профил имах възможност да се убедя в симпатиите им към “Продължаваме промяната”. За мен изненадващи бяха по-скоро прогнозите за изборите, които даваха горе-долу 10% по-малко на партията на Кирил Петков и Асен Василев. Но това не е за пръв път - същото бе горе-долу с “Има такъв народ” само допреди няколко месеца.
Важно е все пак може би кой колко пари е дал на тези социологически агенции.
Оправданието на социолозите е, че много българи, особено по-младите, гласуват в последния момент. Но това като че ли е по-достоверната причина за такива разминавания. Тук не става дума за статистическа грешка от 1-2%. Става дума за 10%, които нямаше как да не бъдат хванати при професионално профилиране на целевите групи и хората, които влизат в анкетите. За пореден път според мен се сблъскваме с една поръчкова социология.
Интересно е това, което се случи с БСП и “Демократична България”. Влизането на “Възраждане” в Народното събрание също е изненада.
Антиваксърската реторика на “Възраждане” доведе до този резултат. Същото се получи преди години с мигрантската криза, когато патриотите взеха около 15%. Те имат специфични теми и целеви групи, които са по-склонни да бъдат обект на иррационални послания и въздействия. Това е обяснението за възхода на “Възраждане”.
Разбира се, като фон има и криза на европейските ценности, каквато има в Полша, Унгария. Няма как тези странични шумове, действащи на ниво ЕС, да не намерят благодатна почва и в българското общество, което не схваща ЕС и членството ни в блока като съюз на споделени перспективи за развитие - проевропейско, демократично, либерално. Виждаме как и самият Конституционен съд се мята между демократичното по форма законодателно съдържание и разни атавистични (отживели, бел.ред.), евразийски възгледи, маскирани като национална идентичност - например решението за Истанбулската конвенция, за пола, а защо не и за гражданството на Кирил Петков.
Темата с решението на Конституционния съд по казуса с гражданството на Кирил Петков е отделна. Но какво ще се случи със съдебната реформа предвид резултатите от тези парламентарни избори?
Има реален шанс този път някои ключови промени в съдебната система да се случат и да се постигне консенсус за тях. На първо място това трябва да е премахването фигурата на главния прокурор с промяна в Конституцията. Или поне да се постигне съществено орязване на правомощията му, което може да стане със законодателни промени.
Кой е по-добрият вариант обаче?
Радикалната реформа, при която фигурата на главния прокурор така, както тя е закована в българския основен закон и то неслучайно, да бъде премахната. Вместо този абсолютно безконтролен главен прокурор, който може да повдига обвинения срещу всекиго и за всичко, който може да разпорежда всеки да бъде задържан, да има един административен координатор на прокуратурата, каквато всъщност е функцията на председателите на ВАС и ВКС. Те не могат да въздействат на вътрешното убеждение и актовете по същество на съдиите, разположени под тях в йерархията на съдебната система.
За разлика от тях главният прокурор има право в момента да дава задължителни указания, да отменя постановленията на всеки по йерархията - от неговия заместник до най-затънтения младши прокурор. Това е първата промяна, за която съзирам, че ще бъде постигнат консенсус - такива са декларациите и на “Продължаваме промяната”, и на “Демократична България”, ИТН. Има хора от БСП, които биха подкрепили такава реформа. Това е и един от малкото позитивни ефекти от влизането на “Възраждане” в Народното събрание.
Смятате ли като наблюдател на обществените и политическите процеси у нас, че “Възраждане” биха дали подкрепата си за нещо такова, ако останалите от така наречените “партии на промяната” откажат да работят с тях в коалиция?
Това би било инфантилна реакция. Те многократно са заявявали реформата на прокуратурата като свой приоритет. Няма нужда те да бъдат приобщавани към коалиция. Трябва да правят това, което са обещали на избирателите си. Специално по отношение на главния прокурор и закриването на специализираното правосъдие се очертава един широк консенсус. Важно е още да има реформа и в антикорупционната комисия, така че тя да се занимава с корупцията по високите етажи на властта.
Смятам, че на първо място категорично е персоналната смяна на Иван Гешев. От там нататък неговият заместник трябва да повдигне обвинения на четири знакови лица, които съсипаха живота и надеждите ни през последните 10 години - Борисов, Цацаров, Гешев и Пеевски. Това трябва да бъде изпълнено в спешен порядък.
Хората гласуват за промяната и я разбират преди всичко като възстановяване на справедливостта, нормалността, морала. Ако това не бъде направено, рискът за реставрация на това мракобесие, да сме отново натикани в блатото, котловината на провинциализма и корупцията, е съвсем реалистичен.
Споменахте Конституционния съд и казусът с гражданството на Кирил Петков. Вчерашното му изказване даде поводи за атаки и в крайна сметка доведе до решение на ЦИК да го санкционира.
Имаме глупави закони. Това е право на изразяване на мнение. Имаме куп идиотщини в изборното законодателство. Такава е денят за размисъл. Не сме дебили и не е нужно 24 часа да медитираме, за да решим за кого да гласуваме. Такава е забраната за продажба на алкохол в деня на избора. Такава е забраната да не се излъчват прогннозни резултати в изборния ден, която поголовно се нарушава от всички. Такъв е идиотизмът със задължителното участие в избори, за чието неспазване обаче няма санкция. Това е абсурдно законодателство, в което няма легитимни цели и стратегически виждания.
Наслагани са кръпки и отживелици отпреди 30 години.
Нали смисълът е ние като разумни граждани да направим информиран избор? Избирателите получават добър ориентир за кого да гласуват, когато имат колебания, знаейки каква е динамиката и кой колко печели.
Има норми, които не се спазват. Съществува едно юридическо лицемерие, при което се слагат норми, а след това никой не контролира тяхното спазване. Изведнъж ЦИК решава незабавно, в деня на изборите да обяви, че Кирил Петков е нарушил закона. Не можеше ли това да се случи днес?
Смятате, че е целенасочено това бързо обявяване на решението?
Според мен да. Ако те държаха да не въздействат върху изборни резултат, можеха да вземат вътрешно решение, но да го ообявят на следващия ден. Това много добре пасва на опорката, която гледам - отиващите си динозаври на задкулисието се опитват да възпроизведат как Кирил Петков е недостоен човек и родоотстъпник, нарушаващ Конституцията.
Тъкмо казусът с гражданството на Кирил Петков и решението на КС, което предполагам визирате, стана повод за атаки срещу бившия икономически министър. Какво ни показа това решение за самия орган, наречен Конституционен съд и има ли нужда от реформи?
Решението по това дело показа един системен проблем, който от години проличава в множество решения - българските конституционни съдии не разпознават дори силуетите на основните права и свободи, които са защитени от основния закон. Конституционното право в българските университети се изучава преди всичко като взаимоотношение между държавните органи, мандати, мнозинства, кворуми и прочее и то благодарение на преподаватели като Георги Близнашки, например.
С други думи - на преден план се изтиква машинарията, институциите и техните взаимоотношения, чието предназначение е всъщност да бранят основните ни права и свободи. Никой не обучава студентите и юристите и затова конституционните ни съдии са невежи в по-голямата си част по отношение на тези базисни ценности на всяка правова държава и всяко демократично общество. В момента на преден план по силата на един етатистки рефлекс се изтикват институциите, сякаш те са най-важни. А не правата и свободите на гражданите. Затова и конституционните ни съдии не разпознават това.
По делото с Кирил Петков не бе разпознат факта, че са засегнати честа и достойнството на Кирил Петков, който бе обвинен от депутати от ГЕРБ, че е нарушител на конституцията. Магистратите не му позволиха нито да бъде изслушан, нито да представи писмено становище. Това го лиши от базисното му право на защита, което е неотменимо според чл. 56 от основния закон.
Има една много порочна практика в дейността на КС. Той си избра да покани да представят становище трима души, които допреди това бяха обходили всички телевизии и радиа, за да обяснят колко основателно и законосъобразно е искането на депутатите от ГЕРБ. Тоест - КС нарушава базисен принцип като равнопоставеността на страните, неутралността и сам си избира кого да покани да представи становище. И лиши Кирил Петков от тази възможност.
Как това може да се промени?
За да се балансира този субективизъм с промени в закона за КС да бъде създадена фигура, която наподобява тази на генералния адвокат, участващ в заседанията на Съда на ЕС. Това е външен за самия КС юрист с авторитет и гарантиран интегритет, който да представи свое становище. Очакването е една такава фигура да бъде на първо място коректив по отношение на субективизма в КС и отделно да даде този външен поглед, свързан най-често с по-големи гаранции за закрила на основните права и свободи.
Как може да се гарантира обаче независимостта на една такава фигура?
Чрез надеждни механизми. Тези неща са измислени, просто трябва да се намерят добрите практики. Друг начин Конституционният съд да разпознава основните права е да бъде въведена индивидуалната конституционна жалба.
интервю на Джесика Вълчева
