След като дълги години беше паркиран в Банкя, а през лятото престоя за малко в Учин дол, автомобилът на българската политика отпътува за Харвард. Тази географска промяна поне засега изглежда добър знак, предишните водещи политици – Б. Борисов и С. Трифонов, са дълбоко провинциални фигури и то не само защото не говорят английски. К. Петков и А. Василев носят щипка космополитизъм, отвореност към света, модерност.
И въобще не изглеждат като хора, които ще нищят Истанбулската конвенция или пък ще се залутат из българо-македонските исторически дебри.
Успешните български политици вече не дължат сполуката си на някакви добре подредени комплексни идеологически обяснения, с които избирателят може да се идентифицира. Единственото, което се помни от програмата на тандема Петков-Василев, е най-баналното и универсално популистко клише – ние ще спрем корупцията. Техният шанс бе назначаването им за служебни министри, което им позволи да привлекат вниманието с демонстративни и леко театрални практически действия в тази посока.
Макар че поне засега Борисов е бита карта, неговата сянка структурираше вота и на тези избори. Както сполучливо обяснява Андрей Райчев – през юли С. Трифонов победи, защото голяма група избиратели му дадоха мандат да прати Борисов в опозиция. След като Трифонов не оправда доверието, сега този мандат отиде в ръцете на Петков и Василев.
Успехът на Котадин Костадинов - Копейкин (както справедливо бе отбелязано – след като вече е шеф на група в парламента, той следва да бъде повишен на Рубльов) се дължи на някакво вътрешно преразпределение в националистическия лагер, чиято логика ми убягва. Но според мен основният му коз бе това, че той успя да изпъкне измежду многото кандидати, стараещи се да инструментализират широко разпространените антиваксърски настроения. При появата си в национални медии той говореше яростно срещу ваксините, маските, зелените сертификати, както и срещу въвеждането на еврото, без въобще да споменава Русия. Прави чест на другите националисти като ВМРО и особено Валери Симеонов, че те се изявяваха като категорични привърженици на ваксинацията, макар да знаеха колко непопулярна е тази позиция в тяхната електорална ниша. На практика за тях това си беше политическо самоубийство.
За БСП има една лоша и една добра новина. Лошата е, че електоратът на партията се топи, тя е на косъм от едноцифрен процент. А добрата е, че от избори на избори през тази година Столетницата постепенно се препозиционираше и ако през април беше твърдо в лагера на „статуквото“, сега вече е припозната като задължителен елемент от бъдещото правителство на „протеста“. То това аритметиката го показва, но важна е и промяната на нагласите спрямо БСП в „протестния“ лагер.
Единствено възможната конфигурация за бъдещо правителство си остава формулата анти-ГЕРБ, но шансовете за съставянето му се увеличават, защото Петков и Василев са много диалогични, докато предишният мандатьор С. Трифонов е истински политически аутист, който няма качества и нерви да модерира такъв сложен процес. Но пък и след тези избори има достатъчно депутати, за да го саботира в новия парламент, ако пожелае.
Пламен Димитров
