Дори до Коледа да не се състави правителство, президентът не може да разпусне парламента, защото на 22 януари, когато новият държавен глава встъпва в длъжност, трябва да има работещо НС. До 14 декември трябва да се свика правителство. Това е максималният срок, но обикновено 10 дни след изборите се свиква парламентът, поясни преподавателят по конституционно право доц. Наталия Киселова.
Според нея избирателната активност за хората в страната може и да приближава 50%: „Избирателните списъци отразяват гражданите по постоянен адрес. Затова са повече, а някои от тях са в чужбина. Ето защо избирателната активност за хората в страната може и да приближава 50%“. Тя посъветва избирателният списък за секциите в чужбина да не се създава в изборния ден, а въз основа на заявленията.
„Държавата трябва да знае колко граждани имат намерение да гласуват в чужбина. Не трябва да се откриват секции където в конкретен момент има граждани, а където пребивават постоянно“, сподели доц. Киселова.
Според нея е необходимо да се види колко от т.нар. "мъртви души" са у нас и колко в чужбина. По думите й са необходими между една и две години, за да се изчисти списъкът.
По думите й държавата се е справила с организацията на изборите.
За готвените конституционни промени доц. Киселова заяви, че отдавна се говори за възможността граждани да сезират КС, но има и аргументи против. „Има казус могат ли адвокатите да защитават и правата на юридически лица пред КС. Трябва да се мисли какъв да бъде филтърът на жалбите към съда“, сподели тя.
Специалистът разясни, че за промени в Конституцията е необходима инициатива от президента и 60 народни представители.
