Русия демонстрира мускули в Украйна и Беларус. Китай тества ядрения капацитет на ракетите си. Съединените американски щати обръщат поглед към Тихия океан. А на този фон Европейският съюз реагира по своя най-любим и обичаен начин - с документ.
Министрите на отбраната на държавите в блока обсъдиха за пръв път във вторник своя така наречен “стратегически компас” - план, целящ да укрепи бойните способности на съюза на фона на осъзнаването на факта, че Брюксел не може да разчита винаги на помощта на НАТО и САЩ.
Срещата бележи началото на дебат в ЕС по отношение амбициите на блока да осигурява своята собствена сигурност и да определя собствената си съдба при възникването на конфликти. Тази идея бе подхранена от решението на САЩ да изтегли войските си от Афганистан, когато почти не се потърси позицията по въпроса на съюзниците на Вашингтон.
Идеята за този "компас" в обем на 28 страници обаче рискува едно - да подчертае различията между европейските амбиции и европейската реалност. И то в момент, в който геополитическите промени са в огромен мащаб, а горещите точки извън пределите на блока не са никак малко. Най-големият потенциален план се отнася до силите за бързо разгръщане до 5000 войници, които ЕС би могъл да изпрати в зоните на конфликт – започвайки от 2025 г. Но дори това изглежда като шанс с минимален успех според някои дипломати, които добре помнят неспазеното обещание през 1999 г. ЕС да създаде сили до 60 000 души.
Документът на Брюксел получава подкрепата на някои ключови държави-членки каквато например е Франция. Париж планира да окаже натиск за финализирането на този документ по време на своето европейско председателство. Това ще бъде заложено и в дневния ред на лидерската среща на държавите в блока следващия месец. Привържениците на идеята смятат, че силата на този план се корени в неговата осъществимост.
Според Жозеп Борел - дипломат №1 на ЕС не става дума за поредният европейски документ, а “наръчник за действие”.
Едно от най-пресните предизвикателства пред Европейския съюз е напрежението по границата между Беларус и Полша. Там хиляди мигранти са блокирани и принудени да лагеруват при сурови условия и ниски температури, без постоянен достъп до храна. Според Брюксел зад всичко това стои Минск, който целенасочено приютява мигранти от Близкия изток, а след това ги изтласква към границата - тактика, която ЕС определа като "хибридна атака".
Конфликтът вече е взел достатъчно много жертви. В четвъртък полските власти използваха сълзотворен газ и водни оръдия, за да противодействат на мигрантската вълна.
Някои лидери на ЕС открито обвиниха Русия, че помага за организацията на напрежението по границата между Полша и Беларус. Минск и Москва са исторически съюзници, а според Брюксел Кремъл се опитва да създава хаос и да предизвиква безпокойство в блока на фона на опитите на Русия да трупа войски по границата с Украйна.
Някои държави, особено тези в Източна Европа, се страхуват, че действията в посока милитаризация на ЕС могат да отслабят силата на един от дългогодишните защитници на стария континент в лицето на НАТО. Според Жозеп Борел обаче става дума за тъкмо обратното - НАТО да стане по-силен.
Защитниците на стратегията казват, че документът е първият път, в който ЕС е изработил цялостна визия за справяне с широк спектър от глобални заплахи - от преместването на САЩ към Азия заради случващото се в Тайван през изоставащите военни способности на блока до необходимите индустриални подобрения. Според привържениците на идеята планът предлага конкретни срокове за постигане на всички поставени цели и предвижда редовни актуализации за изпълнението им.
Въпреки това скептицизмът е налице. През 1999 г. лидерите на ЕС се съгласиха да формират в рамките на четири години "военни сили до 50 000-60 000 души“, които могат да се разположат в рамките на 60 дни. Това така и не се случи. През 2007 г. ЕС създаде боеспособна система от бойни групи от 1500 души за потушаване на кризи. Те никога не са били използвани.
превод и редакция: Джесика Вълчева
