В комуникациите (особено политическите) смисълът и ефектът от едно съобщение зависят не само от неговото съдържание, но и от това кой го казва (source credibility). Когато си кандидат за президент, зад когото стои Борисов, посланието ”Не трябва цялата власт да отива в ръцете на Радев” няма как да означава ”Аз принципно съм против цялата власт да е в ръцете на един”. Това означава ”Цялата власт не трбва да е в Радев, а в Борисов”.
Подобен смисъл се засилва от факта, че антиавторитаристките лафове се преповтарят от остриетата на ГЕРБ. Проф Герджиков е филолог и прекрасно знае, че думите, езикът не просто отразяват действителността, но и я създават. Особено в политическия свят трябва да сме много отговорни към езика си.
Още нещо. Преди дни в едно телевизионно интервю Герджков беше попитан как ще коментира позицията на група студенти, че СУ не трябва да се превръща в инструмент за легитимиране на ГЕРБ. Ректорът (в отпуск) с нескрито пернебрежение отговори нещо като - това е една много малко групичка, която не е представителна. Почувствах се обиден. Аз си мислех, че за нас преподавателите е дълг да стимулираме нашите студенти да мислят критично, да изразяват смело и свободно своите позиции. Оказа се, че за ректора това е така, само ако тези позиции отговорят на неговите. Много жалко.
Аз съм разочарован от кампанията на проф. Герджиков. Претенцията за ерудиция и интелект беше удавена в стерилния език на политическата амбиция. Вместо да даде алтернативата на духа, Герджиков конструира политически свят свръхподобен на Борисовия. Жалко, защото обществото ни имаше нужда от нов език, от нови думи, от нови надежди и мечти.
Страхил Делийски, Facebook
